Основаването на Къпиновският манастир „Свети Николай Чудотворец“ през 13-я век, по време на царуването на Константин Асен – Тих, е белязано с построяването на храма „Св.Троица“.
За два века – до падането на Търновското царство Къпиновският манастир се превръща във важен религиозен център, когато е разрушен от турците, за да бъде възстановен в края на 17-я век.
След това е опустошаван няколкократно. Манастирът възобновен в сегашния си вид в периода 1835 – 1856 г. с дарителската помощ на братята ктитори Теодоси и Кесарий Хорозови.
През Възраждането Къпиновският манастир „Свети Николай Чудотворец“ се оказва местен просветен център с килийно училище, но и участва в подготовката на Априлското въстание.
В манастирския комплекс посетителите ще видят църква, два параклиса, както и жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. Николай“, изградена в края на 17 и началото на 18 век, е обновена през 1835 г., за да добие сегашния си вид на еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие.
Изписана е богато с икони. Особено впечатление правят: композицията „Страшният съд“, дело на Иван Попович, две икони в иконостаса – на „Св. Илия“ и на „Св. Димитър на кон“, както и три икони в предверието („Въведение Богородично“, „Св. Богородица с пророците“ и „Христос с апостолите“).
Следва да се отбележат и иконостасните царски двери с резбени елементи, както и резбеният владишки трон.
На втория етаж на жилищната постройка се намира параклиса „Въведения Богородично“, построен и украсен със стенописи през 1864 г. На западната стена на входа е разположен портрет на двамата ктитори с модела на построените от тях сгради.
Вторият параклис „Благовещение“ е в източното крило на манастира, където се съхраняват иконите: „Петър и Павел“, „Кръщение“, „Богородица на трона“, „Христос Вседържател“.
Манастирът се намира е на 20 км. от Велико Търново, на 5 км. от село Велчево. В близост е река Веселина и Къпиновския водопад – уникално красиви места.
Източник: manastirite.blogspot.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
