Кордопуловата къща в Мелник – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, запазена до днес, е издигната през 1754-та.
Принадлежи на богатата гръцка фамилия Кордопулос и е построена специално за производство, съхранение и търговия с вино.
Последният прочут представител на фамилията е Манолис Кордопулос, завършил винопроизводство във Франция, който модернизира отрасъла в Мелник. Той дава убежище на Яне Сандански в дома си в годините преди Първата световна война.
Убит е от напускащите града турци през 1912 г., в момента, в който четата на Яне Сандански влиза в града. Собственик на къщата става Агнеса – прислужница или сестра на Кордопулос, която се омъжва за Георги Цинцара.
Двамата нямат деца и осиновяват племенника си Гавраил – бащата на Никола Паспалев, сегашния стопанин на Кордопуловата къща. През 1974-1980 г. къщата е реставрирана от арх. Георги Лабов. Днес тя е частен музей и се посещава от 30 хиляди туристи годишно.
На приземния етаж на Кордопуловата къща има вкопани изби с капацитет за отлежване на 250-300 т вино.
Следват полуетаж със стопанско предназначение и издаден еркерен етаж за живеене.
Дневната има 12 прозореца, разположени на два реда и гледащи във всички посоки. Долният ред прозорци са типични за възрожденското ни строителство, а прозорците на горния ред са с цветни стъкла, смесица от венециански и ориенталски елементи.
Северната стена на стаята, в която са вградени стенните гардероби, е майсторски изписана с барокови орнаменти. Таванът е от дърво. Той изобразява слънцето с дванайсет заострени правоъгълника – броя на месеците в годината. Килими и съдове за вино довърщват уникалния интериор.
Два от четирите етажа на Кордопуловата къща са изградени от камък. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
