Славен Вайдов, известен като Комит Асенов или Комит войвода участва като опълченец в Руско-турската война и стига до чин унтерофицер (сержант). След края на войната се установява в Белово, където е назначен за старши стражар. Взима участие в Съединението. През 1898 г. го уволняват, защото е навършил 50 г. Дават му пенсия, той си купува лозе, но не успява да отгледа реколта. „Тия пусти ръце са свикнали да държат само пушка, а не мотика“, са неговите думи, когато продава лозето.
Решава, че пак оръжието ще го храни. Събира 17 уволнени като него стражари и с подправени паспорти преминават в Македония. Неговият е на името Комит Асенов. Установяват се в Крива паланка и търсят начин да се свържат с някоя чета, за да се присъединят към нея. В този край обаче няма такива. Славен-Комит казва на другарите си, че ще правят своя. „Ама откъде оръжие, войводо?“, го пита един и той се стъписва, защото за първи път го наричат така.
После се опомня и казва, че ще се намери. След време пристига малка турска войскова част от около 20 души. В селището няма казарми и конак и тя се разполага в палатки на поляна край пътя. Два дни и две нощи Комит ги наблюдава, после събира другарите си и им казва, че оръжието е пристигнало, трябва само да си го вземат. На третата нощ нападат с тояги турския лагер, убиват двамата часови и взимат поставените на пирамида пушки. Четата вече е въоръжена. Започват да нападат турски обози и да плячкосват товарите им. За Комит войвода най-важни са оръжието и парите. С тях привличат все повече хора и дружината нараства до над 200 души.
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание четата се намира в хълмовете край село Боймица, в долното течение на река Вардар. По пътя се задава турска колона от около 3000 души с 12 оръдия, тръгнала срещу размирните села и градове. Четниците питат войводата какво ще правят.
„Как какво, ще се бием разбира се. На всички ви съм осигурил най-хубави пушки и по повече от хиляда патрона. Обучавах ви да улучвате дърво от 300 м, ха сега да ви видя какво сте научили!“
Когато турците наближават на 200 м от прикритите зад скалите четници, Комит заповядва огън по тях. Стотици низами са покосени от точната стрелба. Другите се разбягват и търсят укритие. Нов залп и пак стотици убити. След 2 часа обстрел малцината оцелели турци се спасяват с паническо бягство и оставят на полесражението оръжие и боеприпаси. Сред тях са и 12-те оръдия, от които нито едно не е стреляло. Блестяща победа на 300 четници над 3-хилядна редовна турска войска.
Изпаднали в опиянение, четниците викат „Свобода, свобода!“ и стрелят във въздуха. Отрезвява ги гласът на войводата: „Абе, вие какво си мислите, султанът има още сто пъти толкова войска. Носете пушките и патроните зад скалите и се гответе за нови сражения“.
Взимат със себе си и оръдията. Като опълченец Комит е виждал как руснаците стрелят с тях. Показва и на другите и най-схватливите ги прави артилеристи. Два месеца четата на Комит войвода се сражава срещу все по-многоброен противник. Напуска позициите си на 6 октомври и след 4-дневен преход се добира до българската граница.
За голямо съжаление този героичен подвиг на свободолюбивите българи не е отбелязан до ден днешен никъде в българската история.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}