Как Ивац громи византийците при Битоля

Ивац е български болярин, полунезависим, както и повечето в края на Х и началото на ХІ век.

Такива са също Кракра, Никулица, Елемаг, Драгомъж, Сермон и други. Столицата Преслав е превзета, цар Петър е умрял, Източна България е под византийска власт. В Западна България комитопулите са се обявили за наследници на преславската държава, но те не са удостоени с царска власт. Затова болярите ги смятат за равни с тях, а не за техни господари. Това, което ги обединява, е стремежът да се запази българщината, която византийците искат да унищожат. Затова водят борба с тях на живот и смърт.

Положението на запазените западни български територии значително се утежнява след фаталната битка при Ключ и кончината на Самуил, който след смъртта на Роман се е провъзгасил за цар. През 1015 г. Василий ІІ почти превзема столицата Охрид, остава да се отбранява само вътрешната крепост. Императорът е възложил превземането на другите градове крепости на свои военачалници.

Един от тях е стратегът Георги Гонициат, който има задачата да овладее Битоля – твърдината на Ивацовото болярство. Той напредва с 12-хилядна войска, половината от която са конници. Ивац разполага с не повече от 5000 бойци. В ранната есен на 1015 г. византийската войска стига до Битоля. Разполага се на стан край крепостта, докато стратегът Георги Гонициат реши дали да се щурмува веднага, или да се обсади. Ивац смята, че изчакването е гибелно за него и затова решава да действа изненадващо.

loading...

На другия ден ромеите още почиват от дългия преход. На ариегарда е възложено да събере храна за войниците и конете. Към 1500 византийци тръгват из околните села за продоволствие. Постепенно те се разделят на по-малки отряди и действат самостоятелно. Събират към 80 крави и волове, които ще послужат за храна на войниците. На връщане воините на Ивац ги пресрещат и ги унищожават до един.
1500 се преобличат с византийските облекла и подкарват кравите и воловете към ромейския стан. Когато го наближават, слагат под опашките на животните оводи, от които те пощръкляват и се втурват в лудешки бяг. По пътя си газят хора, помитат палатки и шатри, с рогата си промушват коне.

Паниката е голяма, но тя се превръща в ужасяваща, когато идващите след тях войници, които те вземат за свои заради униформите им, ги нападат и започват да ги секат с мечовете си. Те разбират, че това са българи и се организират в отбрана. Препречват пътя им с дългите си копия, но нашите воини започват да ги засипват със стрели.
Стратегът вече е вдигнал на крак всичките си хора и се подготвят за контраатака. Тогава по двата фланга ги нападат другите воини на Ивац. Византийците вече трябва да се отбраняват от три страни. Сражението завършва с пълен погром за ромеите – повече от 7000 са убити, към 2000 са пленени, а само 3000 се спасяват с бягство и стигат до лагера на Василий ІІ при Охрид.

Когато узнава за голямото поражение, императорът прекратява акцията си за окончателното превземане на българската столица и се оттегля в Солун. Така Западната българска държава просъществува още 3 г. Победата на Ивац при Битоля, наричана още битката в Пелагонийското поле, дълго време възпира Василий ІІ да предприеме нова офанзива срещу България.

доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: desant.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!