На 13 декември 1916 г. през Първата световна война се състои битката при Балчик, в която участват отряд от бойни кораби на руския имперски военноморски флот в Черно море, една батарея от българската брегова охрана, германски и български водосамолети, учебният крайцер „Надежда“ и единствената българска подводна лодка.
След присъединяването на Румъния към Съглашението на 1 септември 1916 г., България й обявява война и открива така наречения Северен или Добруджански фронт.
Още в края на месец август отряд кораби от руския черноморски флот се базира в Кюстенджа (дн. Констанца), за да защитава румънското крайбрежие и да извършва разузнаване и бойни операции срещу българското черноморско крайбрежие
Руските бойни кораби се включват активно във военните действия на групировката от румънски, руски и сръбски сухопътни части, като оказват артилерийска подкрепа на левия фланг през периода 20 септември – 15 октомври 1916 г. и обстрелват българските войски, разположени южно от Тузла.
На 21 и 22 октомври, когато 3-та българска армия преследва разбитите противникови части, руският линеен кораб „Ростислав“ с мощната си артилерия от четири 254-мм. и осем 152-мм. оръдия противодейства на завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа.
След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети позициите на румънските войски в гр. Балчик, на 5 септември 1916 г. български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта, румънските части напускат града и Балчик е овладян без бой.
Пленени са големи запаси от храни и горива, което благоприятства настъпателните действия на българската войска. Под български контрол минава и най-голямата мелница по Черноморието.
Като отчита важността на складовете за жито в Балчик и Каварна и възможността с тези храни да се изхранва Трета българска армия, руското командване предприема нападение на 7 септември сутринта с ескадрените миноносци „Быстрый“ и „Громкий“.
Корабите обстрелват пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. Високоскоростните миноносци само за 8 минути заемат огнева позиция срещу Каварна, където извършват артилерийско нападение срещу житните магазии и града. На 9 септември сутринта отново двата миноносеца обстрелват Балчик.
Вследствие на това българското командване в края на октомври 1916 г. премества 2-оръдейна морска батарея от Варна в Балчик, под командването на капитан Георги Радков.
След превземането на Кюстенджа от българската войска, руският флот се пребазира във военноморската си база в Севастопол. На 6 декември 1916 г. е превзета столицата на Румъния, Букурещ и това е отпразнувано с тържествен марш от победителите – български, германски и турски войски.
На 12 декември 1916 г. държавите от Централните сили правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа.
В 11,00 ч. на 12 декември 1916 г. министър-председателят д-р Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, а след това тази декларация е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания.
Въпреки това, на 13 декември се провежда третият разрушителен артилерийски обстрел на град Балчик от руските бойни кораби.
За разлика от предишните два обстрела, руските бойни кораби са забелязани в 7,00 часа от бреговия пост на нос Калиакра, който известява българското военноморско командване.
В килватерен строй корабите се доближават на разстояние от 5,2 км. от брега. За тях градът е добра артилерийска цел – гъсто застроен, амфитеатрално разположен, където всеки изстрелян снаряд може да доведе до големи материални разрушения.
В бомбардировката участва отряд бойни кораби начело с флагманския кораб, крайцера „Память Меркурия“ и ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счасливый“. Крайцерът „Память Меркурия“ има 30 оръдия.
Българската 2-оръдейна брегова батарея открива огън по руските кораби. Освен нея от българска страна в морския бой участват 3 водосамолета, една подводница и учебният крайцер „Надежда“, чието въоръжение се състои от едно 100-мм. оръдие.
Бреговата батарея е преместена от Варна и стационирана на 29 октомври 1916 г., на 2 км, източно от Балчик. Оръдията са две с калибър 100 мм. – производство на френската фирма „Шнайдер“ са с далекобойност 8 км. и скорострелност 1 изстрел на минута.
Западно от Балчик огнева позиция заема един артилерийски взвод с 2 бр. 87-мм. полеви оръдия – производство на немската фирма « Круп» със скорострелност 2-3 изстрела в минута и далекобойност 5км.
Стрелбата им е неефективна и снарядите им падат далеч пред целта, тъй като руските кораби са на разстояние 5200 м. от брега.
Бреговата батарея открива огън по челния ескадрен миноносец, след което миноносецът се отдалечава на пълен ход и повече не се появява. Батареята пренася огъня си върху крайцера „Память Меркурия“.
По време на боя българските артилеристи изстрелват 186 снаряда, като руския крайцер е улучен от 5 снаряда. Едно от попаденията предизвиква взрив в кърмата на руския крайцер.
При оттеглянето си крайцерът „Память Меркурия“ започва да изтегля вода с помпи от 4-5 отсека на двата борда за ликвидиране на последиците от взрива.
Българската водосамолетна станция във Варна обявява тревога в 7 часа и 45 минути. Срещу корабите излитат три от общо деветте водосамолета, с които разполага българският Черноморски боен флот.
По време на нападението българските и германските морски летци провеждат три въздушни атаки, насочени основно срещу крайцера „Память Меркурия“. При всяка атака има по едно точно попадение на авиационна бомба.
Бомбите са българско производство с тегло 20 кг., конструирани от летеца Симеон Петров. По време на нападението водосамолетите са обстрелвани с артилерийски и картечен огън. Има преки попадения в крилата и фюзелажите на самолетите, но не са дадени жертви от екипажите.
В боя участва и единствената българска подводница UB-18. Тя е въоръжена с 2 торпедни апарата, носи 4 бр. торпеда, картечница и 37 мм. оръдие. Тя се появява около 10 часа в региона на Балчишкия залив. Макар и късно пристигнала в района, българската подводница предизвиква паника на руските бойни кораби със своята неочаквана поява. За да избегнат торпедните й атаки, руските командири вземат решение за наблюдение и обстрел на морето, за да не я допуснат близо до корабите и бързо се оттеглят на безопасно разстояние.
Морският бой при Балчик на 13 декември 1916 г. е най-дългият и единствен между български и съглашенски сили през Първата световна война в Черно море.
доц. д-р Петър Ненков
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
