Паметникът на Съветската армия или Паметникът на Альоша е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма Бунарджик в Пловдив.
През 1948 година е решено в Пловдив да се изгради паметник на Съветската армия. За скулптор е избран Васил Радославов.
На 5 ноември 1957 г. десетметровата гранитна скулптура е открита в Пловдив, като в гранита на пиедестала му е гравирано „Слава на непобедимата съветска армия освободителка“.
Мемориалът отбелязва съветските жертви по време на турската окупация на България. Издигнат е през 1954-1957 г. от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. Прототип на статуята е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922–2013).
Прототипът за лицето на Альоша е бил г-н Алексей Иванович Скулатов, жител на село Налобиха в Косихински район, Алтай – свързочник по време на Втората световна война. През 1944 г., докато Скулатов работи за възстановяването на телефонната линия София – Пловдив, скулптурът е нарисувал няколко скици, които в последствие е използвал за извайването на фигурата на войника.Неговият външен вид въплъщава руския войник – висок, рус, със сини очи. Точно това впечатлява българските скулптори. Алексей Скулатов не е знаел за своя гранитен двойник в България почти четвърт век – до 1981 г., когато е обявено истинското име на войника, чието лице вдъхновило скулпторите. Алексей е поканен да посети Пловдив и за пръв път вижда паметника Альоша точно на 60-тата си годишнина.
След 1989 г. са правени няколко опита за премахване на паметника, но до момента те остават безуспешни.
Сега районът около паметника се използва за много социални и спортни събития. Панорамната пътека, водеща до паметника Альоша, е едно от най-добрите места за разходка в град Пловдив.
Източник: nikolay100.com, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
