Историята на Крепостта Туида край Сливен

Туида е ранновизантийска средновековна крепост, чиито останки са разположени на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените Сини камъни и към самия град.

Ето и каква е историята на крепостта:

През 1982 г. започват мащабни разкопки в местността Хисарлъка в Сливен. По време на археологическите проучвания се откри епиграфски паметник с надпис, от който се установява античното име на селището в Сливен – Туида.

Надписът гласи: „На всеслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник, поставиха с благодарност ( този паметник) в тържището Туида”. По палеографски данни надписът се датира в началото на ІІІ в.От него научаваме, че на територията на днешния град Сливен е съществувало селище – тържище (емпорион), център на селскостопанска дейност и търговия. В това тържище съществува светилище с храм посветен на Зевс Оконенски.

От друг надпис, открит при разкопките на западната крепостна стена, научаваме името на селището под формата Суида. От разчетения надпис научаваме, че в светилището се е почитал и Аполон. Във вътрешността на укреплението са открити и други скулптурни паметници с религиозен характер. Сред тях се откроява торсото на мраморна статуя на бога лечител Асклепий, оброчни плочки на тракийски конник. Едната от оброчните плочки на тракийския конник е с надпис, който гласи:

loading...

[. Ο]ὐέρριος Οὐά[λης? ὑ]πὲ[ρ] [ἑαυτοῦ] καὶ τῶν ἰδίων [–] χαριστήριον α-ε–

„[-] Верий Валент (или Вар?) [посвети/постави] … като благодарствен дар за себе си и за близките си …“

Посветителят е римски гражданин с три имена, от които първото, което е било изписано съкратено в началото на реда, не е запазено; гентилното име е сравнително рядкото Verrius; когноменът, който започва с Va-, е може би Valens или Varus и също е несъмнено римски. Според формите на буквите надписът може да се датира във ІІ век.
Тези находки показват, че тракийското селище Туида (Суида) през ІІ – ІІІ в. е било много добре благоустроено и развито икономически. Хълмът в м. Хисарлъка се е оформил като сакрален комплекс.

В средата на ІV в. се издига крепостта Туида в м. Хисарлъка в Сливен. Тя обхваща площ от 40 дка и по план и по строителна техника се нарежда сред паметниците, изградени в традициите на античното военно строителство. В този период е построена голямата трикорабна базилика в укреплението.

В средата на V в. крепостта е катастрофално унищожена след опустошението на Тракия от хуните, като животът в нея замира почти за половин век.

В края на V – началото на VІ в. укреплението е възстановено от император Анастасий. Известно е, че при този владетел започва усилено строителство на крепости в балканските територии на империята.

Крепостта Туида е издигната почти из основи, но са запазени планировката и видът и. Към издигната крепостна стена се прибавят допълнителни съоръжения – стълбища, канали, водопроводи. Вътрешността на укреплението гъсто се застроява с разнообразни по функции, размери, план и техника постройки. Тогава се оформя старохристиянския комплекс, като се възстановява разрушената голяма базилика, а на югоизток от нея се издига автономен баптистерий със сложен план и мозаичен пъстроцветен под.

Прокопий Кесарийски съобщава в „За строежите”, че по времето на Юстиниан І са ремонтирани крепостните стени на град Цоида. В най-ранните епархийски списъци т.нар. Епифаниев списък е споменат епископски център Цоида подчинен на митрополията на Адрианопол. Това сведение се подкрепя от разкрития старохристиянски комплекс в чертите на крепостта. Строителството продължава и извън крепостните стени. На юг от укреплението е издигната голяма трикорабна базилика, която обслужва населението извън крепостта. Селището в укрепената си част е сравнително добре благоустроено. Има уредена водопроводна и канализационна система, големи сгради с обществен характер. Изграден е проход и подземен тунел, осигуряващи допълнителни възможности за снабдяване с вода от Новоселска река. Забелязва се икономическо оживление през този период изразяващо се в оживена монетна циркулация, многобройни находки на занаятчийски предмети и лукса.

В края на VI – началото на VII в. аваро-славянските нашествия на територията на балканския полуостров слагат край на ранно- византийския град за близо два века.

В края на VIII – началото на ІХ в. хълмът отново е заселен. Новите обитатели не се съобразяват със старите застроявания на крепостта. Жилищата им се врязват в неразчистените насипи, образувани при разрушенията на крепостните стени. Стените на старата крепост вероятно са запазени на значителна височина, като се поправят и използват по предназначение. Използват се старите кули, порти, независимо че подовите им нива се повдигат, като не се разчистват до първоначалното им подово равнище. Цели сгради и съоръжения във вътрешността на крепостта остават под дебел слой от разрушения – баптистерия, хореума, административната сграда, сградата с подземния тунел.

С течение на времето в крепостта се извършват строителни работи, свързани с благоустройството и. От север пред северната порта се изгражда водопровод, а към северната и източната стена се долепят каменни стълбища. Открити са тухли с врязан старобългарски знак І Y І . По време на разкопки са открити моливдовул на княз Борис- Михаил, датиращ се в 870 г., мраморна облицовъчна плоча с релефна растителна украса, произведена по всяка вероятност в някое от скулптурните ателиета на Велики Преслав за представителни градежи.

Животът в крепостта Туида е продължил и след като България пада под византийско владичество.

Към средата на ХІ в. в североизточна Тракия проникват номадските племена печенези, кумани и узи. Печенезите превземат крепостта и известно време я владеят. Докъм средата на ХІІ в. местното българско население напуснало укреплението при нашествието на печенезите се завръща и отново я заселва. В бита на хората вече се забелязва явен упадък. Крепостните стени се поправят, но техниката на градеж е примитивна и небрежна. Върху каменните стълбища се изграждат паянтови постройки от камък и кал. Старобългарският водопровод е разбит по трасето си от боклучни ями. В североизточната кула се изгражда жилище. Кулата на южната порта е срината, а стените са прорязани от ями.

В началото на ХІІІ в. животът в крепостта в Сливен прекъсва завинаги. В чертите на старата крепост след нейното изоставяне продължава да функционира само некрополът около малка гробищна църква построена върху насипа покриващ монолитната ранновизантийска административна сграда.

Източник: tuidacastle.sliven.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!