Историята на Кан Алцек и българските корени в Челе ди Булгерия

Широко разпространена е легендата, разказана от Теофан Изповедник, според която, преди смъртта си Кубрат събрал синовете си Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки.

След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни. Нека оставим Кубратовия завет настрана и нека разберем какво се е случило със синовете на кан Кубрат?

Най-големият Батбаян (Баян или Безмер, както е наречен в „Именник на българските канове”) остава да управлява бащиното наследство. Котраг, вторият син, потегля на север и се заселва край средното и долното течение на река Волга, считан за основател на Волжка България. Третият син, Аспарух, потегля на юг и създава Дунавска България, а неговата история ни е добре позната. Четвъртият син, Кубер, също потегля на юг и стига по-далеч от брат си, заселва се в днешна Македония. За най-малкият син – Алцек, информацията е оскъдна.Това е най-малкият брат на кан Аспарух и син на кан Кубрат, който поема с хората си към Апенините.

Историята разказва, че Алцек пристигнал със своите 50 000 българи в северната част на Италия по времето на лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.), който, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалдо I в местност, блатиста и неблагоприятна за живот.

Там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил титлата гасталд, която според летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) е втора по ранг след местния владетел.

Алцек преглътнал обидата и бързо се утвърдил в областта като неин защитник от бандитите и пиратите. Нарекъл планината, в подножието на която се настанили хората му Булгерия, както се казва и до днес. Българите бързо облагородили местността, като пресушили блатата, сред които им било разрешено да живеят. Засели ориз, за пръв път донесен в Италия от тях, а не от Марко Поло, както пише в италианската научна литература. Направили отводнителни и напоителни канали, достроили и укрепили две стари римски крепости с голямо стратегическо значение. Едната била в града, който основали и нарекли „Челе“ заради множеството монашески килии („челе“ означава „килия“), а другата била в съседното селище – днешното Рокаглориоза.

Алцек създал своя администрация, спечелила си славата на най-справедлив управник в региона, затова всички се стремели да станат негови поданици. Това са известните сведения за присъствието на алцековите българи в региона.

Ето какво пише франкският летописец Фредегар в „Gesta Dagoberti I regis francorum”:

„В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител.“

Оттук разбираме, че Алцек също потегля на юг и се установява в днешна Италия, където получава титлата „гасталд” (на италиански: gastaldo) – управляващ административен окръг, а водените от него българи са заселени в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе, централна Италия. След разпадането на Римската империя през V век, тези земи опустяват (населявани са от етруските, япигите, месапите в по-ранни времена). Според Теофан Изповедник, преди да се заселят там, водените от Алцек българи преминават през Равена и Пентиполи.

Изворите говорят за 9000 българи, водени от Алциок, които напуснали Аварския каганат и се заселили в Бавария. Там се случила трагедия – по искане на крал Дагоберт, зет на аварския каган, една нощ българите били подло избити, а оцелелите успели да избягат към Равена.

Въпросът е кой е този Алциок. Дали не е Алцек? Споровете са разгорещени, но изкристализира убеждението, че става дума за двама различни водачи на българите. Според Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) българите пристигнали в Италия след 660 г., водени от Алцек, а според Теофан Изповедник (ок. 760 г.) Алцек е петият син на кан Кубрат и се заселва при лангобардите по времето на Гримуалдо в района на Молизе. Това „пристигане на българите на Алцек“ става цели 30 г. след клането по искане на Дагоберт.

Едно от най-мащабните проучвания по темата за Алцек и българите в Италия е направено от д-р Винченцо Д’Амико в 1942 година. Ето какво казва Винченцо Д’Амико за приноса на българите:

„В асимилаторския водовъртеж те (българите) се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие, като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност”.

Българската следа в Италия пази спомена за Алцековите българи и до днес.На 400 км южно от Рим се намира градчето Челе ди Булгерия ( в превод „българските килии”). Килиите в думата “celle” идват от гръцките монаси, които са посрещнати там от български воини. Планината, под която е разположено градчето, се нарича „България”. Символ на българското наследство на Апенините е откритият на 8 юни 2016 година триметров паметник на кан Алцек.

Темата за Алцек и за българските следи в Италия е доказателство, че граници за българската култура и дух не съществуват.

Източник: antiquevillage.eu

Вижте повече на Patrioti Net