Тракийски, античен и средновековен град Акве Калиде / Термополис се намира на 1.16 km североизточно по права линия от центъра на квартал Ветрен, при днешните Минерални бани край Бургас.
Първите проучвания на Акве Калиде са правени от Богдан Филов през 1910 г. В най-североизточната част на общинския парк край с. Ветрен е открит тракийски некропол от 5 могили – при всичките има следи от иманярски набези.
В едната от тях търсачите на съкровища са започнали да отварят проход, но са се отказали, вероятно заради трудния терен и липсата на техника.
Обектът представлява масивна зидана куполна гробница от ІV в.пр.н.е. Находките показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ-V хилядолетие пр.н.е. Траките превърнали извора в средата на І хил.пр.н.е в най-почитаното светилище на Трите нимфи, което векове наред привличало много поклонници.
Популярността на лечебната сила на бургаския минерален извор излизала далеч извън пределите на Балканския полуостров. Най- добра информация за това ни дават многобройните монетни находки /над 4000 броя/, открити при почистването на стария каптаж на извора през 1910 и 1994 г.
Те били хвърляни като дар от хората, дошли от всички големи антични центрове на Тракия и Гърция, Понтийското крайбрежие и Егейските острови, Древна Македония и Италия за да се лекуват . Най- ранната открита монета е сечена в „Аполония“ в началото на V в.пр.н.е.- сребърна драхма от типа “изправена котва- пречупен кръст”.
Срещат се монети на тракийски владетели от столицата на Одриското тракийско царство „Севтополис“, от „Кабиле“, „Месамбрия“, „Одесос“, „Истрия“ и „Томи“ в Румъния, „Бизантион“, „Абдера“, „Маронея“, „Лизимахия“ на проливите и Мраморно море и др. Термополис е известен от античните и средновековни извори, както и от случайни находки при изкопни работи в началото на ХХ в. Баните представляват голям комплекс от 4 басейна и много други помещения, свързани с различни лечебни дейности, отдих, културни развлечения, стопански помещения. Дължината им в посока запад- изток е 86 m, а ширината 54 m.
Запазени са останки с внушителна архитектура, масивни зидове, платформи, канали, по-малки басейни и седалки.
По времето на византийския император Юстиниан I, баните са били оградени с крепостна стена и в селището, съществувало край тях, е разквартирован многоброен гарнизон. Разцветът на Термополис е през XI-XIII век.
В най- добрите си години селището се е простирало върху площ от 2 хектара.
Любопитна находка представлява амфора, открита в запазените структури на баните, в която е имало две монети и останките на котка. Според Соня Дражева животното е принесено в жертва на Бастет- богиня на любовта, радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Тя е била изобразявана с глава на котка. През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ към Бастет, който е включвал жертвоприношение на мумифицирани котки. Предположението, че Бастет е била почитана и тук, се базира на информация от историческите извори, че в “Термополис” е имало изселници от гр. Александрия.
На 200 m от древните бани са открити основи на голяма средновековна сграда, вероятно „хан“ от V-ХІІІ в. Тя също е пострадала от пожара през 1206 г. В близост до хана е започнало проучване на средновековна църква от ХІ-ХІV в. Изцяло са разкрити нейното преддверие, част от наоса /вътрешната част на храма/ и 8 християнски погребения. Под основите на църквата има антична сграда от ІІІ в. пр. Христа- вероятно елинистически храм. Разкрити са много археологически находки, свързани с древния град и минералните бани.
Те ще бъдат реставрирани и показани на специална изложба. Това са монети, стъклени и керамични предмети, метални предмети, свързани с бита, оръжия, надписи, мраморни декоративни детайли и др. Първите сведения датират от времето на Филип II Македонски (IV в.пр.н.е.). Готският летописец Йорданес (VI век) описва как „огнена горещина изригва от извора, най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни“.
Под името Акве калиде, по- късно– Термополис, този голям балнеологичен център процъфтявал с векове, посещаван от болни от близки и далечни краища. Запазено е описанието на съпругата на император Тиберий II, която около 580-та година успешно се излекувала в Термополис и в знак на благодарност подарила императорската си мантия на местната църква. През 1206 г. обаче, при нахлуването на латинския император Хенрих в българското царство курортът бил разрушен и опожарен.
Императорският пълководец Жофроа дьо Вилардуен пише:
„Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане – най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка“.
Едва 350 години по-късно турският султан Сюлейман I издигнал банска сграда, която след основно преустрояване се използва и днес, наред с новата балнеолечебница. След тригодишни проучвания най-после беше открита крепостната стена на града и северният вход към нея.
Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий в трактата „За строежите”, който описва строителната дейност на император Юстиниян І (527-565 г.) за защитата на града Акве калиде и прочутите бани с крепостна стена. Откритата крепостна стена е с дебелина 2.60 m, а при северния вход достига до 4.85 m. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най- добре запазена е в североизточната и част.
Източник: bulgariancastles.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
