За да утвърдят правото си на независими господари в своите земи , българските владетели трябвало да се позоват на една колкото се може по-стара традиция, доказваща древния произход на тяхната държавна власт.
В тази връзка бил създаден един от най-интересните домашни паметници – „Именникът на българските ханове” , чиято идейна концепция напълно се покрива с външното представителство на ханската власт.
„Именникът на българските ханове“ станал изразител на народностното и държавното съзнание на българите и е една от най-ранните хроники ,създадени от новите народи в Европа. Съдейки по текста на „Именника”, той бил написан около средата на 8 в.,т.е. по времето ,когато вътрешните размирици , активно подпомогнати от Византия ,поставили на карта българската държавна независимост.Олицетворяването на държава и владетел в Именника целяло да изтъкне древността на българската държава,а оттук и нейната законност в очите на византийците.
Легендарното начало на българската владетелска династия се поставяло някъде в края на 2 в.Така българската държава станала почти връстник на римо-византийската империя. В „Именника на българските ханове” ясно се внушава идеята за приемствената връзка с държавата на Авитохол. Излиза , че тя не загинала в 453 г..а продължила да съществува през преддунавския период в Кубратова България.
Създателят на „Велика България” бил добре познат на византийската историография. Всички хронографи отбелязват приятелското отношение на хан Кубрат към империята и личното благоразположение на Ираклий към него. Именникът посочва преките приемници на Кубрат като владетели на отсамдунавската България.В това отношение историческата достоверност на континюитета не можела да предизвиква никакво съмнение у византийците.
Подкрепена с авторитета на вековна традиция , българската държава и нейният владетел били издигнати в степен на равностоен съперник , противопоставяйки се по този начин на опитите на Византия да бъдат представени като „варварски” придатък или федерат на империята. Като изразител на българската държавна идея Именникът не загубил значението си през цялата Първа българска държава.
Никак не е случайно обстоятелството ,че славянобългарския период на паметника бил направен в управлението на княз Симеон , когато България достигнала връхна точка на своето политическо могъщество. Централизацията на българската държава от началото на 9 в. издигнала престижа на ханската власт. Укрепването на централната власт в най-голяма степен се дължало на обществено-политическото развитие през първата половина на 10 в.
Формирането на феодалния базис в България се съпътствало от непрестанното разоряване на свободното селячество и растежа на едрата поземлена собственост , съсредоточена в ръцете на славянобългарската аристокрация. С изпадане в зависимост на значителна част от свободното селячество и със засилване ролята на болярството в социално-икономическия и политически живот все повече нараствала необходимостта от силна централна власт , която да гарантира привилегиите на новосъздаващата се феодална аристокрация.
В процеса на формиране на феодалния базис същевременно се създали условия за консолидация на двуплеменната аристокрация. При наличието на общи интереси тя се сляла в ядрото на господстващия елит с вече размити етнически граници. Българският владетел в периода на раннофеодалните отношения притежавал върховната власт и бил способен да осъществи своята политика.
Краят на езическия период бележи началото на трансформацията на аристократичната монархия в самодържавна. За нейното пълно утвърждаване и идейно обосноваване съществена роля изиграла християнизацията на българското общество от втората половина на 9 в.
Източник: referati.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.