Иван Кулин – душата на Видинската буна

Иван Кулин е един от най-смелите ръководители на Видинското въстание от 1850 г.

То избухва 26 години преди Априлската епопея и е не по-малко драматично разтърсващо, но оставено съвсем незаслужено в последното ехо на забравата.

Видинската буна по същността си е отчасти стихийна. Отчаяни тласъци към организирана съпротива дават наложените съсипващи данъци, дива ангария и безумните жестокости на поробителите.

В ретроспективно композирания си и експресивно стилизиран роман „Лето 1850“, където Кулин е сред основните персонажи, Владимир Зарев дава потресаващи данни за постоянното, нерядко уродливо насилие.

Стига се дотам, че майка маже с говежда тор лицата на дъщерите си и ги бие с коприва по прасците, докато се подуят и грозно отекат, за да отблъсне похотта на безнаказано вилнеещата башибозушка банда!

loading...

В последвалото въстание едно от основните направления е Белоградчик. Там е и най-мощната вълна на съпротивата от 1850 година. Под водачеството на Иван Кулин няколко хиляди въстаници обсаждат града десет дни, но не провеждат ефективна атака поради липса на оръжие.

Сама по себе си тази обсада е знаменателна като събудено самочувствие на роба. Постигната е малка пукнатинка в икономическите вериги на робството – султанът е принуден да разреши на селяните да изкупят спахийските земи.

След масово кървавия погром на буната Иван Кулин емигрира в Сърбия. Продължава с малки чети да чопли турския ярем и в северозападните окрайнини. После участва в Първата българска легия в 1862 г. В емиграция сътрудничи на Любен Каравелов.
През 1867 г. пак организира чета, която, възпрепятствана от сръбското правителство, не успява да премине в България.

Смелият бунтовник умира между 1870 и 1873 г. Змей Горянин го е обезсмъртил в повестта си „Княз Иван Кулин“. С цялото си съществуване героят е оставил своя малка кула във вечната духовна крепост на българското поборничество!

Тодор Бакърджиев

Източник: desant.net

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!