Иван Асен II – „цар и самодържец на всички българи и ромеи“

Иван Асен II бил наречен „цар и самодържец на всички българи и ромеи“. Титлата му не била само предизвикателство към византийската гордост, но и отразявала реалната мощ на България. След Иван Асен II, тя е носена от всички негови приемници.

„Бил обичан не само от българите“

След Клокотница българският цар започва истински победоносен марш. Той завладял силно укрепения Адрианопол, а също Димотика, Сяр, Битоля, Прилеп. Под българския скиптър преминали областите между Марица и Места, цяла Тесалия и Албания до Драч (дн. Дуръс) на Адриатическо море. Макар и не задълго, България (действително на три морета – б. р.) отново владеела земите на Самуиловото царство. В българските предели влязла и Света гора – Атон. Царят отишъл там на поклонение и дарил щедро част от манастирите.

Успехът на Иван Асен II се дължал не само на неговата военна мощ. Победата при Клокотница му създала харизматичния образ на справедлив и далновиден владетел, нещо като „добрият цар“ от приказките. Както свидетелстват хронистите, след разгрома на Теодор Комнин Иван Асен II се отнесъл човеколюбиво към плененото множество епирски войници и повечето от тях били освободени да се завърнат в своите селища. Ето едно свидетелство:

loading...

„С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза.
Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт. В това той успял, защото когато потеглил после срещу тях, всички му се подчинявали без кръвополития… Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи… Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи.“

За да ознаменува своята съкрушителна победа при Клокотница, Иван Асен II съгра-
жда черква в столицата си Търново и в знак на благодарност я посвещава на Светите 40 мъченици, воини от Севастия, в чийто ден печели победата. Малко известен факт е, че след Освобождението през 1878 г. тя става първият гарнизонен храм на Българската армия. А 30 години по-късно в знак на приемственост със средновековните български държави в „Св. 40 мъченици“ Фердинанд обявява Независимостта на България и приема титлата „цар на българите“.

В храма (цялостно реставриран през 2004-2006 г.) е запазена прочутата колона с победния надпис на Иван Асен II:

„…в годината, в която се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска и самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите (кръстоносците), но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си.“

Източник: epicenter.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!