Първата монета на цар Иван Асен II, засега е известна в един-единствен екземпляр, което означава, че са били отсечени много малък брой монети.
Съществуват сведения, че втора такава монета днес е притежание на частна колекция в България. Според специалистите златните монети на Иван Асен II са сечени след неговата победа над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница през 1230 г.
Монетата на най-великия между владетелите на Второто българско царство от едната страна е леко вдлъбната и пукната при удара на матрицата. Направена е от 18-каратово злато и тежи 4.33 г.
На лицевата страна е представен Христос, който благославя с дясната ръка, а в лявата държи Евангелия. На обратната страна е изобразен цар Иван Асен II в цял ръст, със заоблена брада и ниска корона, украсена с перли. Владетелят е поставил дясната ръка на гърдите си, а с лявата поема меч в ножница от Свети Димитър.
Светецът е с бойни одежди, наметнат с мантия. С дясната ръка Свети Димитър полага короната на главата на царя, а с лявата му подава меча. На монетата очевидно е изобразен е ритуалът за приемането на властта от небесния покровител на династията. Този ритуал се нарича интронизация.
Монетата има дълга и необикновена история. „Златицата“ на цар Иван Асен II била намерена в днешна Хърватия през първата помовина на XX в. и купена от частен колекционер.
В писмо до проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт в София той съобщил, че притежава златна монета, която смята за българска и че е готов да я замени срещу много редки денари (римски монети) от съкровището, намерено в Марцианополис.
Проф. Герасимов информирал българските власти и на тайно заседание Народното събрание разрешило размяната, която по изричното желание на колекционера тябвало да се съобщи неофициално, т.е. тайно.
Тогава проф. Герасимов предприел семейно пътуване до западната ни съседка, пренасяйки тайно денарите, а на връщане съпругата му нанизала монетата на колието, което неизменно носела през цялото пътуване. Така безценният паметник се озовал в България. Днес монетата се пази в нумизматичната колекция на Археологическия институт с музей при БАН.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.