В Русия го познават като Волкан Семьонович Горанов, в Испания – като Халил Екрем.
Той е българският военачалник, асът Захари Захариев, роден на 4 февруари 1904-та в село Басарбово в семейството на учител.
Наричан е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска, спортна. Има големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.
Захари Захариев завършва гимназия в Разград през 1923-та. Още ученик, влиза в Работническия младежки съюз.
Постъпва на наборна служба в армията, приет е в авиационното училище в Божурище. След завършване на обучението си (1927-а) продължава службата в авиационни части. През 1931 г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност.
През ноември същата година Захари Захариев имигрира в СССР. Там остава до 1944 г. Изпратен е за летец инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот. В съветската авиация после заема и длъжностите командир на звено, командир на авиоотряд, командир на ескадрила, началник на Тамбовското авиационно училище.
През лятото на 1936 г. още с първата група съветски доброволци нашият ас заминава като интербригадист за Испания. Издадени са му лични документи на името на турчина Халил Екрем – защото владеел перфектно турски. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания, лети като пилот на бомбардировач „Потез 54“.
Захари Захариев е първият чужд гражданин, носител на отличието „Герой на Съветския съюз“.
Два мандата е депутат във Върховния съвет на СССР. Става началник на Управление „Бойна подготовка“ на Гражданския въздушен флот през 1939 г.
По време на Великата отечествена война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. Сред неговите възпитаници има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.
През есента на 1944 г. Захари Захариев се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947), командващ ВВС (1947-1955), командващ ПВО и ВВС (1957-1959), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956).
През периода 1959-1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР.
Генерал-полковник Захариев преминава в резерва през 1973 г.
Автор е на десетки публикации в печата. Мемоарист, издал книгите „Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, „Доблест“. Умира на 25 април 1987-а.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.