Живовци и Калиманица не са потънали в забрава!

От водите на язовир Огоста край Монтана се показват останките на църквата „Свето Възнесение Христово“ на потопеното село Живовци. Според мнозина това е най-мистичното място в Северозападна България.

Изселването на село Живовци и съседното му Калиманица /родното място на Йордан Радичков/, е започнало в края на 60-те години на миналия век и приключва през 1984 г. Две години по-късно е построен язовирът и някогашните, изпълнени с живот и мечти за бъдещето села, остават под водата.

Близо половин век след изселването, споменът за това какво е било някога тук, какви хора са живеели и мечтаели, остава жив в паметта на техните потомци.

През 2013 година младият краевед Димитър Церовски подреди в Регионалния исторически музей изложба „Живовци в разказа един краевед“. В девет витрини на музея бяха експонирани снимки, предмети от бита и документи от вече несъществуващото село.

loading...

Над потъналото село и до днес се показва запуснатия селски храм, а времето и водата още не са изличили някои от фрагментите от църковния иконостас.

От историята на старото село Живовци съвременникът знае малко и затова го свързва най-вече с неговото изселване поради построяването на язовир „Огоста”, наричайки го „потопеното село”. Всъщност местността е обитавана от дълбока древност и животът тук не е прекъсвал за дълго до края на 70-те години на ХХ век.

В м. Жеравица са открити артефакти от края на халколита, източно от селото – тракийско селище, а до Латинската чешма и Овчарника римски робовладелец през II в. сл. Хр. изградил вила.

Село Живовци е старо българско поселище, в което през 1453 година е имало 55 домакинства, през 1666 – 10 къщи, а два века по-късно – през 1881 година наброява 143 къщи със 747 жители, между тях 41 мохамедани, 13 от които били вероятно пришълци от Сърбия. Подгонени от сърбоманската политика от западнобългарските земи по течението на Тимок, Нишава и Морава, през XVIII и XIX век тук се преселват български семейства. Известни са преселници от с. Росомач.

Смята се, че името на село Живовци е сред селищни имена, произлезли направо от родово име в следната последователност – Живко – Живо – Живовците – Живовци.

За произхода на името на селото има и легенда, според която то се свързва с честите преселения на жителите в околностите на последното селище, като резултат от набезите и грабежите на татари, турци и черкези – след окончателното им преселване са се възприемали като „оцелелите”, „останалите живи”, „живите” – Живовци” .

Селото е изселено заедно със съседното село Калиманица, но остава в паметта на българите с Радичковите герои, „изтърсило се от каруцата на Бога, когато е минавал по нашите земи”. Позната (и популярна) е и неговата неразрушена църква, изоставена на стихиите на живота и времето, но оцеляла (макар вече да е без кубе и покрив) като „най-чудното чудо”, както биха казали „мирните и простодушни” обитатели на някогашните живовски махали, „пазена” от своите митични стражи.

Днес споменът за Живовци и Калиманица е жив, а фотографските обективи продължават да запечатват в кадър картини от мистичните останки на двете изчезнали села.

Източник: severozapazenabg.com, pravoslavie.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!