„Аз не оставам невенчан – аз не се отказвам от живота. Венчавам се за святата наша църква…
Тя има нужда от хора, които, така или инак, са понаучили нещо повече и могат да и бъдат полезни. А църквата, от своя страна пък ще бъде полезна на борбата за освобождение. Нашата църква не е само да се кланяш, да палиш свещи и да целуваш икони… Нашата църква е борческа и затова и са нужни хора, които са решили да воюват… с моето дело ще множа българщината, ще я разпростирам на длъж и шир из Балканите, ще бъда отец на хиляди и хиляди българи.” – Екзарх Йосиф І
Лазар Йовчев (Екзарх Йосиф І) е роден в Калофер. Остава кръгъл сирак 5-годишен. Завършва с отличен успех Великата народна школа в Куру чешме, Цариград, Френския католически лицей в кв. „Бебек” и парижката Сорбона със званията лисансие и бакалавър по право и литература.
В България започва работа в Централния търговски съд без възнаграждение. Издържа се като сътрудничи на в. „Македония”, а по-късно става редактор на сп. „Читалище”. Избран е и в ръководството на Македонската българска дружина.
След избирането на първия български екзарх Антим І младият мъж пише в дневника си: „На 16.ІХ.1870 г. – ден знаменит! Тази сутрин дадох дума на Светия синод, че постъпвам в духовното поприще…” А на 25.ІХ.1872 г.: „Станах калугер под името Йосиф. Обреда извърши негово блаженство екзархът… Кръстник ми е Натанаил Охридски.”
Като йеромонах и екзархийски протосингел придружава Антим І при обиколките му из българските земи. Антим І решава да използва красноречието и начетеността му, владеенето на турски, гръцки и френски език за каузата на независимата вече българска църква. Така начеват дипломатическите совалки на Йосиф. Среща се с великия везир, министъра на вероизповеданията, австрийския посланик граф Зичи, руския граф Игнатиев, с френски, английски и италиански дипломати, които успява да убеди в правотата на българската църковна кауза. Дори Мидхат паша не скрива възторга си от дипломатичността му.
На 2.ІІ.1876 Йосиф е ръкоположен за ловешки митрополит. По време и след Априлското въстание чрез застъпничеството си спасява от бесило и заточение стотици български мъже.
На 26.ІV.1877 г. е избран за нов български екзарх. Отправя се на тържествена обиколка в Ловеч, Троян, Сопот, Карлово, Калофер, Пловдив. Приет е и от султан Абдул Хамид ІІ, който след срещата си споделя: „… тоя човек в расо е по-голям дипломат от мнозина, които носят дипломатическия фрак… Отървахме се от екзарх Антим, ама комай налетяхме на по-голяма беда…”
В разгара на Руско-турската война екзарх Йосиф І е почетен с големия орден „Меджидие”, а Русия го дарява със златен потир, обсипан със скъпоценни камъни, с пълно архиерейско одеяние и медальон с образа на света Богородица.
След Санстефанския договор и Берлинския конгрес екзарх Йосиф І се стреми да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията. Изпраща меморандум до Великите сили срещу несправедливостта на Берлинския диктат. Среща се с всички представители на Международната комисия и настоява Екзархията да остане в Цариград.
Църквата и училището за екзарх Йосиф І заместват всякакви пушки и револвери в борбата за народното осветяване.
От спестявания и от нарочно поддържан фонд екзархът помага на селяните за закупуват от бейовете тяхната земя, устройва общонародна помощ за пострадалите след Априлското въстание, дава лични доходи, събира помощи от еснафлиите в Цариград, повдига въпроса за създаване на съвременни болници, сиропиталища и старчески общежития.
Константин ТАНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е роден в Калофер. Остава кръгъл сирак 5-годишен. Завършва с отличен успех Великата народна школа в Куру чешме, Цариград){kind=link}