Евгения Марс – писателка и общественичка

 „Българската книга трябва да крепи вярата на народа в собствените му сили и да го приучи да цени и люби своето!”  Евгения Марс

Евгения Бончева (това е истинското и име) е родена през 1877г. в Самоков. Скоро семейството и, в което цари пиетет към художествената литература, изкуствата, музиката, се преселва в София.

След завършването на гимназията красивата девойка среща д-р Михаил Елмазов – току-що завърнал се от Русия, където завършил зъболекарство (той е първият дипломиран стоматолог в България). Бракосъчетанието се извършило на 28.V.1895 г. в столичната църква „Света Параскева”. През 1898 г. се ражда синът им Павел Елмазов – бъдещият изтъкнат оперен певец. Евгения Елмазова прави своя литературен прощъпалник с разказа си „Далеко, далеко” във в. „Софийски ведомости” през 1903 г. Сътрудничи на в. „Народно единство”.

През на 1905 г. семейство Елмазови посещават Горна баня и случайно срещат Иван Вазов. По-късно поетът е чест гостенин в дома им, превърнат в литературен салон. Вазов споделя: „Тя имаше вълшебна фризура с диадема, която напомня богините в легендите: излъчваше прелест и красота и хармонизираше с нежните черти на лицето и… Разговаряхме за поезия и белетристика и аз констатирах, че тя е начетен човек.“

loading...

Синът на Михалаки Георгиев, Константин пише за срещите в литературния салон:

„Евгения Марс правеше впечатление на само със своята биеща в око хубава външност, но не по-малко и с духовната си култура и устременост към по-възвишени идеали от онези в ежедневието. Тя обичаше много музиката и самата тя свиреше много добре на пиано. И, между това, обичаше да изразява мнението си по различни социални въпроси и нещо повече – да ги докосва с перото си на млада начинающа писателка.“

Псевдонимът Марс се появява за пръв път през 1905 г. под разказите и във в. „Народно единство”. На следващата година издава първата си книга – сборникът с разкази „Из живота”. По-късно ще напише в спомените си: „След месец излезе от печат „Из живота”. В сп. „Българска сбирка книжка“ VІІ от 1906 г. появи се един възхитителен отзив за нея от г-н Вазов. Това ме насърчи, окуражи и накара да се отдам с по-голяма преданост и любов на литературата. Аз исках да заслужа възхищението на титана на българската лирика. … Дружбата на Вазова беше най-ценната в живота ми. В нашите думи имаше много допирни точки.“

През 1908 г. след пътуване до Цариград заедно с Вазов тя написва първия пътепис с автор жена в нашата литература „Разходка из Цариград”. Печата повестта „Буря” през 1910 г. Публикува разкази в сп. „Българска сбирка”, „Духовна пробуда”, „Светлина”, „Демократически преглед”, „Художествена култура” и др.

На 25.ІІІ.1912 г. се състои премиерата на драмата и „Божана” с нейната приятелка от детинство Адриана Будевска в главната роля. За първи път в Народния театър се играе пиеса, чийто автор е жена. Нейната втора пиеса драмата „Магда” е поставена на същата сцена с режисьор Кръстьо Сарафов и отново Будевска в главната роля.

В разказите си Евгения Марс търси градски сюжети. Изгражда повествователен модел на любовта и греха, на състраданието и милосърдието, на майчиното чувство и хуманността. Нейната героиня е образованата жена, която търси, от една страна любовта, а от друга – същността на живота чрез най-висшата му хуманна ценност – майчинството. Нейният социален портрет обхваща почти всички слоеве в обществото: светски дами, генералски съпруги и дъщери, учителки, музикантки, както и безработни, бездомни, просякини, осиротели момичета, забравени от децата си старици и др.

През 1919 г. Евгения Марс издава литературно-художествения сборник „Жътва”, който включва творби на К. Гълъбов, Христо Борина, А. Златаров, Й. Йовков, Константин Константинов, Т. Кунев, А. Протич, Т. Траянов, както и свои творби и на Северина. През 1924 г. излиза третият и сборник с разкази „Белите нарциси”. През 1935 г. е отпечатан последният и сборник с разкази „Човекът в дрипи“.

По предложение на Министерството на просвещението през 1920 г. е наградена от цар Борис ІІІ с орден Дамски кръст ІІІ степен с корона за гражданска заслуга. През 1922 г. става член на Българската лига за правата на човека. През 1927 г. е основан Съюзът на българките за просвета и култура, а тя избрана за негова председателка. През 1940 г. е приета за член на СБП.

Жената, на чиято красота Иван Вазов посвещава 70 стихотворения от цикъла „Трендафилите“, умира на 26.ІХ.1945 г.

Д-р Александър ТОНЕВ

Източник: tretavazrast.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!