Дряновците, които издигат Паметника на свободата на връх Шипка

26 август 1934 г. – на връх Св. Никола (днес известен като Шипка) има над 100 000 души, които стават свидетели на един от най-емоционалните и тържествени моменти в следосвобожденската история на България – откриването на Паметника на свободата.

Днес, години по-късно, това е едно от емблематичните места в страната. И сред най-посещаваните, въпреки че не е лесно човек да се качи до там.

Но замисляли ли сте се кои са хората, построили този величествен паметник, на това толкова сурово място? За наша гордост, Дряново има значителен принос в това дело.

Идеята за построяването на такъв паметник е дадена още по време на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Същинският строеж обаче започва чак през 1926 г. Проектът е изработен и ръководен от инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов.

Тук идва и първата дряновска жилка – за главен майстор е назначен Илия Пенев Мъглов, роден през 1891 г. в дряновското село Драгойча. В работата се включват и другите мъже от семейството – баща му Пеню и братята Пейо и Минчо, а доста от работниците са също от дряновско. Поредно доказателство и признание за знаменитите дряновски строители.

Интензивното строителство започва през месец май 1927 г. Прави се изкопът за основите, излива се първата железобетонна плоча, иззиждат се стените на костницата и мавзолея. Строежът спира до главния корниз на паметника. Един от най-важните и трудни етапи е завършен, но мнозина от работниците се разболяват при изключително тежките условия на върха и Илия Мъглов се принуждава да се откаже от най-значимия строеж в своя живот.

За нов главен майстор обаче е повикан човек, в чийто жили също тече дряновска кръв. Пеню Атанасов Колев – Бомбето е роден в търговищкото село Дралфа, но неговите родители са от Дряново, като баща му е имал честта да се учи от знаменития майстор Колю Фичето.

Пеню Атанасов отначало помислил, че става дума за строеж в село Шипка. Когато тръгват да катерят върха, към който нямало никакви пътища и придвижването било изпитание само по себе си, младият майстор се разколебал. Ето какво го убедило да се захване с отговорното начинание:

И аха да се откажа… Добре, но заедно с нас катери върха един старец, дългата му брада съм запомнил. Касиерът на комитета по строителството, бивш опълченец. Води ме той на Орлово гнездо, намери едно окопче, па като се хвърли земята да целува и плаче: “Младо майсторче, ей тука 2 пъти са ме ранявали, що хора загинаха. Моля те, веднъж да го видя вдигнат тоз паметник, пък да ме прибере земята.” Уплаших се от себе си, право ти казвам. Хората тук за свободата гинели, а аз на един вятър да се дам. Подписах договора.

Наема за работата жилави балканджии от Габровско, Дряновско и село Шипка, които познават района, а и по-лесно издържат на суровите условия. Работата продължила повече от три години, с волове и мулета извозили тонове строителни материали, но се справили. Издигнали здрав и внушителен паметник, който да напомня за подвига на хилядите български опълченци и руски войници.

Височината на монумента е 31,5 метра, а бронзовият лъв е висок 4 метра, дълъг двойно повече и тези изумителните 28 тона. Именно с лъва е свързан един от най-любопитните факти за Паметника на свободата.

Първоначално е трябвало да бъде на върха на зданието и да е обърнат на север. Румънската държава отчела това като провокация и протестирала. Същото направили след това и Гърция, Турция и Сърбия.

След толкова въртене, в крайна сметка символът на България бил свален по-ниско и обърнат на изток, към Черно море. Бързо тръгнали шегите, че това станало възможно, защото рибите в морето няма как да се оплачат.

Източник: destinationdryanovo.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!