Асен Христофоров е български икономист, журналист, публицист, писател и преводач.
Той е роден през 1910 година в Пловдив. Дядо му е мирови съдия, а баща му – адвокат.
Начално училище завършва в Берлин.
Завършва с отличие Робърт колеж в Истанбул.
Завършва Икономически университет в Лондон.
Специализира в Оксфорд.
Асен Христофоров е един от създателите на статистическия институт и банковата статистика на БНБ.
Преподава политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 33 години става доцент, а на 35 – редовен професор. Атанас Буров казва, че с идването на Христофоров, икономическата наука в СУ е стигнала нивото, за което е мечтал.
През 1947 година Асен Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета без право да преподава до края на живота си. Отнемат му софийското жителство, забраняват му да живее и в родния си Пловдив. Той заживява в с. Говедарци, където има вила.
През 1951 година Асен Христофоров е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера Белене. След като е освободен през 1953 година се оттегля да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги.
Превежда от английски „Белият зъб“ на Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, Емили Бронте и други. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: „В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров“
Асен Христофоров умира на 10 август 1970г.
В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на плановата икономика.
Източник: melomem.wordpress.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
