На 11 август 1953 година се ражда българският алпинист, заслужил майстор на спорта по алпинизъм и герой на социалистическия труд Людмил Янков.
Людмил Янков Завършва ВЛТИ в София през 1978 г. Установява се да живее в Кюстендил. Работи в управление „Архитектура и благоустройств“о при ОНС в Кюстендил.
Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество „Академик“, София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
През 1982 г. Людмил Янков изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 – вр. Айгер. Покорява вр. Гросглокнер – 2 пъти по тура „Палавичини“ в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) – по тура „Филип флам“, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) – върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.
Участва в експедициите „Лхотце 81“ и „Еверест 84“, при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.
Загива на 17 април 1988 г. под връх Камилата в Рила.
Людмил Янков – най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите.
Публикува свои стихове и разкази във вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“, „Труд“. През 1987 г. получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, а в 1988 г. става лауреат на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“.
Носител на орден „Г. Димитров“ (1984, сред най-престижните държавни отличия и медали на НРБ), международната награда „Феърплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“ и др. Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил през 1998 г.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
