Днес си спомняме за генерал от пехотата Никола Бакърджиев!

Никола Петков Бакърджиев е български офицер (генерал от пехотата), началник-щаб на армията (26 май 1926 – 11 януари 1929) и (31 януари 1931 – 16 май 1934), министър на войната (11 януари 1929 – 31 януари 1931).

Никола Бакърджиев е роден на 26 септември (стар стил) 1881 г. в Търново. Завършва гимназия в родния си град, след което завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище като първенец на 22-ри випуск през, с Височайша заповед № 1 на 1 януари 1901 г. е произведен в чин подпоручик и същата година е зачислен в 5-и артилерийски полк в Шумен. Като първенец на випуска получава награда от фонда на генерал Кишелски.

В края на 1903 г. се явява на конкурсен изпит за следване в Торинската генералщабна академия, Италия и след успешното полагане още същата година постъпва в академията. Завършва с отличие през есента на 1907 година, като височайша заповед № 1 от 1 януари 1904 г. е произведен в чин поручик, през 1905 г. преминава стаж в 63-и пехотен полк в Нова Лигуре, а през 1906 г. в 19-и конен полк в Милано.

С височайша заповед № 29 от 2 ноември 1907 г. е назначен за старши адютант на 1-ва бригада на 7-ма пехотна рилска дивизия, с височайша заповед № 1 от 1 януари 1908 г. е командирован в Генералния щаб като помощник помощник-началник на секция „Военни съобщения“, след което с височайша заповед № 9 от 6 септември 1908 г. е командирован във Военното училище за преподавател по обща тактика на старшия клас, като на 23 октомври с височайша заповед № 37 е произведен в чин капитан. Със заповед № 156 по Военното министерство от 24 април 1909 г. е изпратен на стаж в 1-ви конен полк, а през ноември същата година е командирован за командир на батарея от 5-и артилерийски полк. На 20 януари 1910 г. капитан Бакърджиев е назначен на служба като помощник-началник на секция „Военни съобщения“ в Щаба на армията. Награден е с Кръст за независимостта на България 1908. С височайша заповед №1 от 1 януари 1911 г. е назначен за началник на „Строева секция“ при организационно-строевото отделение

При мобилизацията на войската за участие в Балканската война (1912 – 1913), на 17 септември е назначен за помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на действащата армия. Взема дейно участие в осигуряване на настъпателните действия в Източна Тракия, на Македонския военен театър и при обсадата на Одрин. Участва и в изготвянето на условията за примирието. За дейността си като помощник-началник на 25 февруари 1913 г. съгласно заповед по действащата армия № 132 е награден с Кавалерския кръст на орден „За военна заслуга“ на лента. Със заповед № 55 от 23 март 1913 г. по Действащата армия е назначен за временен началник на „Оперативната секция“. На 5 август 1913 с височайша заповед № 133 е произведен в чин майор. След края на войната е част от делегацията по определяне на гръцко-българската граница и в края на септември се завръща в София. Предложен е за военен аташе в легацията в Атина, но отказва.

През пролетта на 1914 г. майор Никола Бакърджиев се жени за дъщерята на опълченеца Михаил Начев – участник в Руско-турската война (1877 – 1978) и ранен при Шейново. За дейността си по време на Балканските войни със заповед № 221 от 1913 г. е награден с Кавалерски кръст на ордена „Св. Александър“ с мечове, а на 10 ноември 1914 г. със заповед № 74 е награден с офицерския знак за 10-годишна отлична служба. С височайща запове № 33 от 1 юли 1914 г. му е разрешен двумесечен отпуск в Австро-Унгария, Швейцария и Италия, но отпускът му е прекратен поради избухването на Първата световна война.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) e началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия. На 24 март 1916 г. е назначен за командир на дружина в 1-ви пехотен софийски полк, с който участва във войната с Румъния и овладяването на Тутраканската крепост. На 25 ноември 1916 отново е върнат на старата си длъжност в Щаба на армията. На 16 март 1917 година е повишен в чин подполковник, а от декември 1917 г. е изпълняващ длъжността началник на Оперативното отделение при Щаба на действащата армия. През април 1918 година е командирован в Германия на Западния фронт.

На 1 ноември 1919 година е повишен в чин полковник, а на 25 ноември същата година е назначен за преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическата секция при Щаба на армията. От пролетта на 1920 година е командир на 3-ти пехотен бдински полк, след което от 1 април 1921 г. е командир на 7-ми пехотен рилски полк, а по-късно – командир на 9-и пехотен пловдивски полк. От 11 август 1922 година е председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията. От 4 юли 1923 до 26 май 1926 г. е началник на Втора военна област в Пловдив.

На 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор. От 26 май 1926 до 11 януари 1929 г. заема длъжността началник на Щаба на войската.

На 15 май 1930 е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 16 май 1934 в чин генерал от пехотата и уволнен от армията. Сътрудничи на Военноисторическата комисия при Генералния щаб. През 1943 г. е поканен за министър на войната, но отказва.

Генерал от пехотата Никола Бакърджиев умира на 21 март 1954 г. в София

Поклон пред паметта му!

Източник: wikipedia.org