Честит рожден ден на диригента Емил Табаков!
Българският диригент и композитор Емил Табаков е роден на 21 август 1947 г. в град Русе, България. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в град София със специалностите дирижиране при проф. Влади Симеонов, контрабас при проф. Тодор Тошев и композиция при проф. Марин Големинов. Победител е на конкурса по дирижиране Николай Малко в Копенхаген през 1977 г.
Бил е диригент на Русенската Филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.
Произведенията на Емил Табаков включват осем симфонии;
- Концерт за оркестър, Реквием за солисти хор и оркестър
- Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор
- Концерт за две флейти и оркестър, Концерт за пиано и оркестър
- Концерт за виолончело и оркестър и др.
Музиката на Табаков е изпълявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.
В периода 1976 – 1979 г. работи като диригент на Русенската филхармония, през периода 1979–1988 г. заема поста музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“.
След това през 1985 г. назначен за диригент, през 1987 г. за главен диригент, в периода 1988 – 2000 г. е музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония, а от 1994 г. до 1999 г. и музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония.
През 1997 г. е министър на културата на България в служебното правителство на Стефан Софиянски.
От 2008 г. до 2014 г. е директор на Дирекция „Музика“ в БНР и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Член е на Съюза на българските композитори.
Табаков композира главно за големи ансамбли, включително симфонии и инструментални концерти. Негови творби са записани и са достъпни за медиите
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
