Днес почитаме паметта на д-р Стоян Чомаков!

Д-р Стоян Чомаков е български общественик, политик и лекар, виден борец за църковна независимост.

Той е дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество. В дома му в Пловдив днес се помещава Пловдивската градска художествена галерия.

Д-р Стоян Иванов Чомаков е роден в Копривщица през 1819 година. Майка му е от влиятелния бегликчийски род Чалъкови. Баща му умира рано и той е отгледан с помощта на по-големия си брат Салчо Чомаков и двамата си вуйчовци.

Първоначално Стоян учи в основаното от вуйчо му килийно училище в родния си град. През 1831-ва се записва в гръцката прогимназия в Пловдив, а след това – в съществувалото през 1836-1839-а училище на Теофилос Каирис на остров Андрос. Там негови съученици са Иван Добровски, Стоян (бъдещият Иларион Макариополски), Димитър и Никола Михайловски, Петър и Константин Мишайкови. След закриването на училището продължава образованието си в гимназията в Атина, след това следва медицина в Пиза, завършва във Флоренция и специализира хирургия в Париж през 1848 г.

От 1849 до 1860 година Стоян Чомаков е първият градски лекар в Пловдив. Става известен, след като пръв в Османската империя прави няколко операции на перфориран хранопровод. През 1849 година открива в града и първата българска аптека, освен това е училищен настоятел и преподава френски език. Занимава се още с търговия и откупничество на данъци.

Малко след завръщането си в родината Чомаков произнася реч по време на изпитите в гръцкото училище в Пловдив, в която се обявява срещу елинизацията и призовава българите да учат на български език.

Противоречията между българи и гърци в града се засилват, след като новоназначеният митрополит Хрисант нарича българския език „цигански“ и много влиятелни българи, сред които Салчо Чомаков, Найден Геров, Георгаки Стоянович, призовават за неговото отстраняване.

В началото на 1861-ва Стоян Чомаков организира свикването на Общобългарски събор в Цариград. Самият той представлява на Събора Пловдивската и Софийската епархия. С подкрепата на руския посланик успява да издейства отстраняването на Йосиф Соколски, след което много други привърженици на унията оттеглят подкрепата си.
На 9 юни 1861 г. представителите на Събора връчват на великия везир Къбръзлъ паша петиция с искане за създаване на българска църква, независима както от Цариградската патриаршия, така и от римския папа. Искането е отхвърлено, но Стоян Чомаков предлага компромисен вариант, според който от Патриаршията трябва да се отнемат светските правомощия, но той не е приет от Събора.

През есента на 1861-ва повечето представители на Общобългарския събор се разотиват, а в Цариград остава малка група, за да продължи преговорите с правителството.

През март 1862-ра д-р Стоян Чомаков също се връща в Пловдив, но през май отново е в Цариград като представител на пловдивската община в Смесената комисия, създадена за преговорите с Патриаршията по Осемте точки, предложени от Тодор Бурмов и подкрепени от руското посолство.

Църковната борба на народа ни, оглавена от д-р Чомаков, се увенчава с категоричен успех – през 1870 г. под името Екзархия със султански ферман се възстановявава българската църква.

По времето на Източната криза през 1875-1878-а Чомаков заема нестандартна позиция – страхувайки се за националното ни единство и опирайки се на успеха си с решаването на Църковния въпрос, той смята, че за българите най-изгодна е мирната еволюция, и е против Руско-турската война. Но след подписването Санстефанския мир се включва активно в изграждането на Третата българска държава. В Източна Румелия е начело на здравеопазването, а след Съединението става подпредседател на Временното правителство.

Високо го ценят и княз Фердинанд, Стефан Стамболов.

Стоян Чомаков умира на 23 ноември 1893-та в Пловдив.

Поклон пред паметта му!

Източник: balgari.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!