Генерал-лейтенант Георги Вазов е роден на 5/ 17 януари 1860 г. в Сопот, в многолюдното семейство на Съба и Минчо Вазови.
Още от малък е закърмен със здрав възрожденски морал, който помага за формирането му като личност с ярка индивидуалност.
Пред 1866 г. Георги Вазов постъпва в Сопотското училище при изтъкнатия даскал Начо Труфчев от Клисура. Силната му любов към знанията са причина той да продължи образованието си в прочутата Априловска гимназия, където учи заедно с бъдещите генерали от българската армия Иван Фичев, Михаил Савов, Матей Андреев и други будни юноши.
След разгрома на Априлското въстание, баща му решава да го изпрати при своя брат Кирко в град Олтеница, Румъния. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878г. и преминаването на Дунава от руските войски той е назначен за писар, заедно с Алеко Константинов, в българско губернаторство в Свищов при губернатора Найден Геров. Тук Георги посреща вестта за подписания Сан Стефански мирен договор между Русия и Високата порта, с който България възкръсва от пепелищата на петвековното робство.
След Освобождението заминава с десет български момчета да учи в Одеското юнкерско училище. През 1880 г. Вазов завършва с пълно отличие училището и завръщайки се в България, постъпва в княжеската войска. Руските военни възпитаници са поставени в неравностойно положение спрямо своите съвипускници от военното училище в София. Този епизод кара Георги Вазов да подаде рапорт за преместване в Източнорумелийската милиция. Отначало е зачислен в 2-ра рота на учебния батальон, а впоследствие турският генерал губернатор Алеко Богориди го взема за свой трети адютант. Непрестанният му стремеж към усъвършенстване е причина да подаде рапорт за постъпване в Николаевската военноинженерна академия в Русия.
След извършеното на 6 септември 1885 г. Съединение, всички български офицери, командировани за обучение в руските военни училища и академии тръгват за своята родина, за да изпълнят свещения си дълг към нея.
Поради липса на свободни командирски длъжности, Георги Вазов е изпратен от командващия южнобългарските войски подполковник Данаил Николаев при инженера на корпуса – капитан Велчев със задача да му окаже помощ при фортификационното оборудване на предната позиция при Търново сеймен /Симеоновград/.
Малко по-късно поручик Вазов е изпратен в Елхово и Тополовград, за да ръководи изграждането на позициите. От там той заминава за Котленския проход, за да го превърне в непревземаема крепост за врага, в случай, че той достигне до него.
Ударът обаче идва не от юг, а от запад. Сръбският крал Милан обявява война на младата българска държава, уж с мотива, че Съединението правело България прекалено голяма държава и нарушавало статуквото на Балканите, породено от Берлинския конгрес на Великите сили. На запад се отправят всички българи, годни да носят оръжие, за да се наредят под знамената на застрашеното Отечество.
Със своя кон Мартагон поручик Вазов пристига в Пловдив и от там с двамата си братя – Иван и Владимир тръгват към Сливница, от където се чува тътенът на битката. Макар и позакъснял поручик Вазов успява да се включи във финалните акорди на войната и взема участие в битката за Пирот. С гола сабя в ръка той повежда пехотинците във вихрена атака и със своя личен пример увлича бойците си напред . За този си подвиг той е награден с орден за храброст и произведен предсрочно в чин- капитан.
През 1886 г. участва в детронирането на княз Александър Батенберг.
Вследствие на контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров, Георги Вазов и останалите съзаклятници са принудени да емигрират в Турция.
Скита се немил и недраг в Скопие и Одрин и най-накрая се установява в Цариград. Тук се разболява тежко от ревматизъм и четири месеца престоява в болницата. По това време у нас са смазани жестоко офицерските бунтове в Русе и Силистра, а техните организатори са екзекутирани. След известен престой в Бурса, капитан Вазов заминава с параход за Одеса, където продължава да се лекува.
Почувствал се вече здрав той заминава за Петербург, за да продължи прекъснатото си обучение във военноинженерната академия. Завършва я блестящо и научава, че е назначен на служба в затънтената Закаспийска губерния. Много негови колеги го карат да се откаже, но той заминава в пустинята, където построява крепостта Кушка.
След 11 години, при затопляне на отношението между Русия и България, Георги Вазов получава възможност да се завърне в своята родина, за да отдаде силите си за организационното укрепване на българската армия.
На 29 януари 1898 г. Вазов е назначен като офицер за особени поръчки при военно-инженерната инспекция. Междувременно той е назначен за началник на инженерните работи във военно-инженерната инспекция. За да бъде произведен в по-горен чин капитан Георги Вазов е назначен за командир на 2 инженерна дружина.
През 1900 г. е произведен в чин полковник, след като изкарва 10 години като капитан и е назначен за началник на инженерните войски на българската армия. Оглавява комисия от генералщабни офицери, която посещава Австро-Унгария, Германия и Франция, за да се запознае на място с организацията на техните военно-инженерни войски и въздухоплавателното дело. Снабдяването на българската армия с нова инженерна техника, както и фортификационното оборудване на държавните граници са пряко свързани с неговото име.
В началото на 1906 г. като инспектор на инженерните войски Георги Вазов е произведен в чин генерал майор. През месец декември 1909 г. му е устроен позорен съдебен процес, от който генерал Вазов излиза като победител.
Въпреки това, той е осъден на пет дена домашен арест, офицерската му чест е уязвена до смърт, приятелите ме се отдръпват от него, за да не гневят Двореца, вследствие на което той изпада в тежка депресия и подава рапорт да напускане на армията .
Но времето и историята не са се си казали още тежката дума за онеправдания пълководец. Те му готвят нови изпитания, които ще му отредят място сред фалангата на най-изтъкнатите български военноначалници.
Деятелната натура на генерала не се примирява с бездействието. Той закупува два автомобила от чужбина и открива с тях първата автомобилна линия у нас – София – Самоков. Поставя началото на автомобилното дело у нас и основава първото българско автомобилно дружество. Основава и Българския колоездачен съюз. Пише много статии за българските военни списания.
Настъпва тревожната 1912 г.. Балканските християнски държави създават съюз насочен срещу Османската империя. Цар Фердинанд е принуден да повика отново под знамената незаслужено низвергнатия генерал. Той е назначен за началник на военните съобщения и етапи в българската армия.
Под лозунга за освобождението на поробените братя и сестри в Македония и Тракия започва трескава подготовка за бъдещата война. Обявяването на войната на 5 октомври 1912 г. е посрещнато с неописуем възторг у нас. Зареждат се тежките срещни сражения при Гечкенли, Селиолу, Петра , Ериклер.В битките при Лозенград, Люлебургаз и Бунар хисар е пречупен гръбнака на Източната турска армия. В края на октомври българските войски достигат подстъпите на укрепената линия Чаталджа, която е последната преграда към Цариград. Падишахът изпраща молба за мир.
Фердинанд издава заповед бойните действия да продължат до победен край. Последва неуспешната атака на Чаталджа, където от турските куршуми и снаряди и от избухалата холерна епидемия умират хиляди български войници.
Това дава кураж на младотурците, които извършват през зимата на 1913 г. военен преврат и продължават войната, опитвайки се да извършат коренен прелом в хода на бойните действия . Пораженията им при Шаркьой и Булаир обаче ги отрезвяват, а паметната победа на българското оръжие при Одрин слага точката на войната.
На 13 март 1913 г. телеграфните агенции разнасят по света една потресаваща вест: ”Одрин – непревземаемата крепост, фортът от световно значение падна само след 48 часа под напора на българския войник”. Генерал-майор Георги Вазов е безспорният герой и душа на тази безсмъртна епопея. На този ден комендантът на Одринската крепост – Шукри паша свежда покорно глава и предава своята сабя на генерал Георги Вазов.
В края на месец юни 1913 г. генерал Вазов е назначен за министър на войната. Неговото 55-дневно министерстване съвпада с едни от най-трагичните моменти в новата българска история – Междусъюзническата война.
Не можейки да понесе шока, след Букурещкия мирен договор, разкъсал жестоко България, генерал Вазов преминава в запаса, но продължава отблизо да следи обществено политическия живот у нас.
Заедно с брат си – народният поет Иван Вазов застава начело на делегация от изтъкнати български военноначалници и общественици, които отправят апел към Фердинанд да не присъединява страната ни към Централните сили през Първата световна война и да не воюваме с Русия.
Изпълненият с постоянно напрежение живот оказва своето въздействие върху иначе железния му организъм. На 13 август 1934г. генерал-лейтенант Георги Вазов със сетни усилия се мъчи да стане от леглото.
74-годишният генерал умира така, както падат войниците на бойното поле – прав.
Поклон пред светлата му памет!
Източник: focus-radio.net
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
