Александър Андреев Берхатлиев е български скулптор.
Александър Андреев е роден на 25 февруари 1879 в гр. Ловеч. Завършва скулптура в Рисувателното училище в София през 1903 г. при проф. Жеко Спиридонов. Специализира във Виена, Мюнхен и Берлин.
В огромното си по обем наследство ни е оставил превъзходни произведения. Родоначалник на социалната тема в пластичното изкуство. Известен е със скулптурите: „Селянин и работници“, „Рудничари“ (1905), „Сиви хора“ (1905), „Робство“ (1907), „Гаменче“ (1908), „Инвалид“ (1919) и др. Сред произведенията на портретната скулптурна пластика на бележити българи впечатляват негови работи като: „Иларион Макариополски“, „Хаджи Димитър“, „д-р Петър Берон“.
Значителни са постиженията му в монументално-декоративната скулптура. Заедно с Георги Киселинчев проектира паметника на Иларион Макариополски в София (1924). Съвместно с архитект Атанас Донков и скулптора Кирил Шиваров разработва и реализира проекта на Паметник на свободата на връх Шипка. Венец на работата е скулптурата на бронзов лъв, отлят от 28 части в леярната на фирма „Арсенал“ (София). Паметникът на свободата е открит на 26 август 1934 г. със слово на ловчанлията генерал Велизар Лазаров, а лентата за отриването е прерязана от Цар Борис III. Негови творби се съхраняват в държавни сбирки, както и в галерии във Виена и Берлин.
Александър Андреев реализира и значима обществена дейност. От 1915 до 1937 г. е председател на Дружество „Съвременно изкуство“. Един от инициаторите на изграждане на изложбен салон в София. Ратува за създаване на „Съюз на художниците“, намерение, което се реализира през 1932 г. Оттогава до 1940 г. е два пъти негов председател.
Присъдено му е почетното звание „заслужил художник“ (1954).
Александър Андреев умира на 1 февруари 1971 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
