Светослав Минков е български писател, преводач и журналист.
Светослав Константинов Минков е роден на 4 февруари 1902 г. в град Радомир, Пернишко, в семейство на офицер. Брат на Теодора – съпруга на писателя Ст. Л. Костов, брат на Иван Минков (1883-1925) – член на военната организация на БКП и специалната наказателна група към Централния комитет на БКП.
Завършва основно и средно образование в София (1921). Учи във военното училище във Вайскирхен (Австрия), славянска филология в СУ и търговия в Мюнхен (1922-1923). Библиотекар в Народната библиотека (1924-1925), книговодител и библиотекар в Българска централна кооперативна банка и др. (1926-1942), редактор. Дипломат в Япония (1942-1943).
След 9 септември 1944 г. Светослав Минков е редактор по културните въпроси във в. „Отечествен фронт” (1946), работи в Българската кинематография (1947-1951), главен редактор (1954-1956) и редактор (1956-1962) в издателство „Български писател”. Печата от 1920 г. Член на литературния кръг „Стрелец” (1925-1927). Сътрудничи на много издания. Член на БКП, на СБП. Заслужил деятел на културата (1963).
В творчеството си Светослав Минков разобличава капиталистическата действителност и бездуховността на Америка. Превеждан на редица езици.
Книги: „Синята хризантема” (разкази, 1922), „Часовникът” (гротеска, 1924), „Огнената птица” (четири разказа, 1927), „Игра на сенките” (1928), „Къщата при последния фенер” (1931, 2003), „Автомати” (невероятни разкази, 1932; 1935; 1947), „Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в седем невероятни приключения” (в съавторство с Константин Константинов, 1933; 1939; 1986), „Дамата с рентгеновите очи” (разкази, 1934; 1945; 1946; 1982; 2003; 2008), „Чудната касичка” (По Андерсен, 1934; 1940), „Захарното момиче” (приказки, 1935, 1998), „Мадрид гори.
История в телеграми за съпротивата на един град” ( 1936; 1945), „Маскираната лисица” (приказка, 1936, 1957; 1962; 1968; 1984; 1991), „Разкази в таралежова кожа” (1936, 1947), „Гост” (разказ, 1938), „Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора” (1938; 1943; 1946), „Желязната къщичка. Приказка за чудното приключение на един молив и една касичка” (1941), „Японската литература. Начало, развитие, представители” (1941), „Маймунска младост” (разкази, 1942), „Лъв и жаба” (1943), „Лунатик” (хумористични разкази, 1945), „Избрани произведения” (1947, с предговор от Пантелей Зарев)
Преводач на приказките на Андерсен (1964-1965 в 2 т., 1983, 2006), „Хиляда и една нощ” (1957), „Приказки на Шехеразада” (1959, 1972, 1995, 1998), арабските приказки „Вълшебният кон” (1959) и „Волът и магарето” (1964), творби на Чехов, Майринк, По и др.
Носител на международната награда за мир „Мартин Андресен Нексьо”.
Светослав Минков умира на 22 ноември 1966 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
