Днес отбелязваме рождението на ген. Васил Кутинчев!

Васил Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, заемал редица висши военни длъжности и участвал в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Васил Иванов Кутинчев е роден на 25 февруари (13 февруари стар стил) 1859 г. в Русчук в семейството на Иван и Стоянка Кутинчеви.

Той е първороден син на семейството, като има трима братя и една сестра. Най-големият му брат Марин е учител и чиновник в българския флот, по-малкия Кръстьо завършва в Гент, Белгия и става инженер, а най-малкия Петър достига до чин полковник от българската армия.

Завършва Русенското основно училище, след което продължава образованието си в класното училище. При завършването си през 1876 година, председател на комисията е митрополит Григорий Доростолски и Червенски.

След успешно положения изпит, Григорий предлага на Кутинчев да стане учител в основното училище в Гирдапската махала. Така на 1 август 1876 година на 17-годишният Васил Кутинчев са му поверени 4 отделения с около 100 деца.

След Освобождението, се започва с формирането на българската войска. За тази цел през лятото на 1878 година са дадени нареждания на общината да се съставят наборни списъци с всички младежи подлежащи да отбият военната си служба. Задачата да напише тези списъци за Гирдапската махала се пада на даскал Васил.

За да се ускори създаването на българската армия, през август 1878 година приемат два набора, като Васил Кутинчев попада в първият набор и той служи в казармата на Русенската дружина.

Същата година, покривайки минималните изисквания и полагайки успешно приемният изпит, на 9 ноември Васил Кутинчев напуска Русенската дружина и постъпва във Военното училище в София. Тъй като се явява в самото начало на учебната година, постъпва направо като юнкер от старшия клас.

Поради голяма нужда от офицери за младата българска армия, курсът във Военното училище е ускорен и след завършването си юнкерите трябва да бъдат произведени в първия офицерски чин по онова време – прапорщик. На 10 май 1879 година възпитаниците от първия випуск са произведени и разпратени по войсковите части.

След производството му в чин прапорщик, Кутинчев е изпратен в 24-та пехотна Силистренска дружина, където служи като младши офицер. Само няколко месеца след това, на 1 ноември е произведен в чин подпоручик. След едногодишна служба, подпоручик Кутинчев е прикомандирован, а след това на 18 октомври 1880 година преведен в 12-та пехотна Раховска дружина. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик.

Усвоил руският език във Военното училище и служещ наравно с руски офицери, Кутинчев усъвършенства знанията си с руска военна литература. Така през 1882 година се залавя да преведе на български всички руски устави и да ги отпечата на свои разноски. Молбата, да му се помогне при отпечатването не е удовлетворена от руското началство.

Същата година руското командване решава да изпрати на стаж в руските полкове около 30 – 40 български офицери от първия випуск. Поручик Кутинчев е сред избраните, но подава рапорт в който моли да бъде оставен на служба в България. През 1883 година командването решава да направи опит с назначаването на трима български офицери отново от първия випуск на по-отговорни постове отколкото предполага военното им положение. Така Кутинчев е назначен за командир на рота от 23-та пехотна Русенска дружина.

През 1884 година се взема решение войската да премине от дружинна в полкова структура. Съгласно плана от 24-та пехотни дружини се формират 8 полка. Русенската дружина, в която поручик Кутинчев е ротен командир става част от Пети пехотен дунавски полк.

Заедно с обявяването на Съединението се обявява обща мобилизация на войските от Северна България. Съгласно мобилизационния план полковете трябва да се развърнат в 4 дружинен състав. Тъй като руските офицери получават заповед да се върнат в Русия се налага много висши длъжности да се заемат от млади български офицери. Заедно с мобилизацията, на 30 август поручик Кутинчев е произведен в чин капитан, а на 13 септември 1885 г., като най-старши измежду ротните командири е назначен за командир на 1-ва дружина от 5-ти пехотен дунавски полк. По-късно 5-ти пехотен полк получава заповед да се съсредоточи по южната граница с квартира в Ямбол, в очакване на военни действия с Турция, а малко преди обявяването на войната получава заповед да се отправи към София, като първа заминава дружината на капитан Кутинчев.

При избухването на Сръбско-българската война (1885) на 2 ноември дружината на капитан Кутинчев се отправя от София към Сливница, от където заедно с 2-ра дружина на 3 ноември се оправят към Сливнишката позиция, като на 5 ноември дружината е разположена на десния фланг на позицията. Същият ден започва Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември) в началото на което е ранен командващия на полка капитан Андрей Блъсков, като командването е поето от капитан Кутинчев, който командва същевременно и собствената си дружина. Проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември.

След края на сражението, на 8 ноември той е назначен за титулярен командир на полка. На 10 ноември 1-ва и 4-та дружина под общото командване на Кутинчев влизат в състава на авангардния отряд на майор Петър Стоянов, който овладява Драгоман (10 ноември) и Цариброд (11 – 12 ноември). Участва, в превземането на Пирот (14 – 15 ноември).

След войната е награден с Военен орден „За храброст“ – IV степен и получава едногодишно старшинство в чин капитан.

След сключването на примирието българската войска се демобилизира и се завръща по мирновременните си гарнизони. 5-ти полк още на 15 декември се завръща от Пирот в София, където остава до началото 1886 г., когато на 7 март в полка се завръща титулярният командир капитан Андрей Блъсков и капитан Кутинчев отново поема командването на 1-ва дружина от полка. На 10 март полкът напуска София и след дълъг поход, се завръща в Русе на 26 март.

През януари 1887 година с приказ на регентите на държавата капитан Кутинчев е назначен за командир на 10-ти пехотен Родопски полк и на 2 февруари той поема командването на полка. На 1 април същата година е произведен в чин майор, а през следващата година е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски полк.

В началото на Балканската война (1912 – 1913), като като началник на 1-ва военно-инспекционна област, генерал Кутинчев поема командването на Първа българска армия. Втора армия е поверена на генерал Никола Иванов, а трета на генерал Радко Димитриев.

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал Кутинчев получава предложение да заеме поста Военен министър, но той го отклонява, като пред цар Фердинанд посочва, че причината е, че не споделя направения избор за главнокомандващ на Българската армия в лицето на генерал Никола Жеков. По-късно е назначен за генерал за поръчки при щаба на Действащата войска и респективно – инспектор по бойната готовност. На 27 ноември 1915 година от завладяните земи се образува Моравската военно-инспекционна област и за неин началник (генерал-губернатор) е назначен Васил Кутинчев, като в същото време е освободен от длъжността генерал за поръчки. Кутинчев остава на тази длъжност до 6 май 1917 година, когато преминава в запаса.

На 22 октомври 1918 година генерал Кутинчев е приет отново на военна служба и назначен за генерал за поръчки при военния министър, а на следващият ден е произведен в чин генерал от пехотата. На 24 декември 1918 година, след 40-годишна служба, Васил Кутинчев преминава в запаса, този път за последно. На 6 май 1936 година е награден с Великият кръст на царския орден „Св. Александър“.

Генерал от пехотата Васил Кутинчев умира на 30 март 1941 в град София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!