Днес отбелязваме рождението на генерал-лейтенант Георги Вазов!

Георги Вазов е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър.

Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг.

По време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града.

Георги Минчов Вазов е роден на 17 януари (5 януари стар стил) 1860 г. в Сопот. Той е 5-то дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Той е брат на писателя Иван Вазов, лекаря Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политика Борис Вазов. Баща е на режисьора Александър Вазов и чичо на политика Иван Вазов.

Вазов отраства в сравнително заможно семейство. Баща му Минчо Вазов е крупен търговец и предприемач, собственик на някои от най-големите дюкяни в центъра на Сопот, търгуващ и във Влашко.

loading...

През 1866 г. най-възрастният брат от семейството Иван отвежда младия Георги във „взаимното училище“ в Клисура при даскал Начо Труфчев. За „школото“ Георги Вазов разказва:

„ …Отделението се помещаваше в долния етаж на училището. Това бе една голяма стая с чинове, гдето се учеха стотина деца… “

През 1873 г. завършва взаимното училище в родния си град, но поради здравословните проблеми, които има баща му, се налага да работи в сопотския дюкян. През есента на 1874 г. постъпва в 3 гимназиален клас на Априловската гимназия в Габрово, но през 1876 г. заради възникнал бунт е изгонен от гимназията и се завръща в Сопот. Както е известно, Сопот не въстава по време на Априлското въстание, но въпреки това сопотненци са свидетели на зверствата на башибозука.

След потушаването на въстанието през есента на същата година Минчо Вазов решава да изпрати сина си Георги в Олтеница, Румъния при брат си Кирил. Там той остава една година и учи в българското училище.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Георги Вазов работи като писар в руската администрация в Свищов

През Сръбско-българската война (1885) Вазов изпълнява различни функции в Пионерната дружина и артилерията. Включва се в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и взема участие в боя при Цариброд (12 ноември *). Провежда разузнаване в тила на противника, с което пленява противникови войници на (14 ноември *). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

След войната води курса по фортификация във Военното училище в София. През 1886 г. е сред ръководителите на проруския преврат, целящ детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата емигрира в Русия. През 1888 г. завършва Николаевската военно-инженерната академия, след което остава на служба в руската армия. Под негово ръководство е възстановена крепостта Кушка в Средна Азия.

След размразяването на българо-руските отношения в края на 90-те години, през 1898 г. Георги Вазов е върнат на служба в Българската армия.

При започването на Балканската война през есента на 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. На 22 ноември* става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари* е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет.

На неговия участък са превзети първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша. За участието си във войната генерал Вазов е награден с орден „Св. Александър“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г. във военното министерство.

На 12 март 1913 г. в 8 ч. 30 м. след пладне генерал-майор Георги Вазов – началник на българските войски, обсаждащи Одрин в източния сектор издава своята забележителна заповед № 2887 за атака и овладяване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята, тя и гласи:

„ Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост.
Връщане назад няма!
Противникът трябва да бъде сломен!
Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!“

След започването на Междусъюзническата война (1913) Георги Вазов е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев (11 – 17 юли* 1913 г.) и в правителството на Васил Радославов (17 юли-4 септември* 1913 г.) и е повишен в генерал-лейтенант. Подава оставката си заради политически различия и се уволнява от армията.

През септември 1914 г. е приет за член на „Славянското дружество“ – дружество създадено през 1899 г. от български граждани за прослава на славянството и в частност в прослава Русия и другите държави спомогнали за Освобождението на България. Работи съвместно с изтъкнати руски интелектуалци за подобряване на руско-българските отношения. На 15 март 1915 г. 115 членове на Народната партия, в което число е и генерал Вазов изпращат писмо с молба за ненамеса на България във войната.

На 12 май 1915 г. е избран за общински съветник в София, на който пост остава до 1919 година.

На 10 септември 1915 г. в Софийския военен клуб запасният генерал Вазов, в качеството си на председател на Софийското бюро на Народната партия, събира всички председатели на опозиционните партии. Там се гласува телеграма до правителството, в която се изтъква важността на ненамесата на България в Първата световна война или ако такава намеса е наложителна, то България да застане на страната на Русия. Телеграмата е представена от Александър Стамболийски на аудиенция при Фердинанд, но той отхвърля категорично този вариант на действие.

През 1920 г. здравословното му състояние силно се влошава и той е принуден към края на годината да замине във Виена на лечение. Болестта му налага сложна хирургическа операция, която е извършена през февруари 1922 година. Рехабилитацията му трае почти две години, които той прекарва по санаториуми в Швейцария, Германия и Италия. През 1922 година в Женева написва своите „Спомени от Балканската война“.

Георги Вазов се завръща в България на 24 май 1924 година, а 4 дена по-късно ръководството на опълченското „Дружество Одрин“ организира в негова чест тържество, на което е официално приет за член на дружеството.

От анкетата направена през 1926 година от военното министерство се вижда, че Вазов се е отдал на работата си над историко-мемоарни съчинения. По това време са готови ръкописите на „Монография за участието на българите в Освободителната война“, „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“, „Укрепване на северната граница на България“ и „Българската флотилия“. През 1919 година генерал Вазов обнародва спомените си „В пустините на Средна Азия“. Генерал Вазов е автор на десетки статии в областта на военното дело.

Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!