Богомил Берон е български лекар, един от основоположниците на дерматологията и венерологията в страната.
Богомил Василев Берон е роден на 16 октомври 1866 година в Болград в семейството на Васил Берон, по това време директор на българската гимназия в града. През 1885 година завършва гимназия в Дармщат, а през 1889 година – медицина във Вюрцбургския университет.
През 1889 – 1890 г. специализира във Виена, през 1893 и 1894 г. отново във Виена и в Париж, през 1896 г. за три месеца е в Бреслау и Берлин. От 1907 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. От 1908 до 1919 година е председател на Българския лекарски съюз. През 1921 г. специализира в Берлин.
От 1907 г. Богомил Берон е действителен член на Българска академия на науките. Дописен член е на Дружеството на чешките природоизпитатели и лекари от 1911 г.
От 7 февруари 1920 г. Богомил Берон е доцент, от 10 март 1923 г. е извънреден професор а от 16 март 1927 г. – редовен професор, титуляр на катедрата по кожно-венерически болести в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподава курсовете специална дерматология и венерология, кожни болести, кожно-венерически болести
През 1922 година оглавява новосъздадените катедра и клиника по кожни и венерически болести в университета, като заема тези длъжности до смъртта си. Сред основните направления на изследванията му са туберкулозата на кожата и проказата. В периода 1926 – 1927 г. е декан на Медицинския факултет.
Директор е на университетската клиника по кожно-венерически болести. Почетен председател на Българското дерматологическо дружество, член е на Германското дерматологическо дружество и почетен член на Югославското дерматологическо дружество.
Богомил Берон умира на 4 септември 1936 година в София. В същата година той дарява средства за изграждане на сградата на първия в България венерологичен диспансер
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.