Днес отбелязваме рождението на българския писател Илия Волен!

Илия Волен (псевдоним на Марин Христов Стаменов) е български писател-реалист, драматург, есеист, роден на 13 октомври 1905 г. в село Ъглен, Луковитско.

Баща му загива в Първата световна война през 1917 г. в боевете при Дойран, оставяйки три деца сираци. Завършва прогимназия в родното си село. Учи като държавен стипендиант в Духовната семинария в София. Публикува от 1924 г. в списанието „Дионисиос”, редактирано от Боян Дановски.

За сътрудничеството си с разкази в прогресивния седмичник „Ведрина” е изключен от семинарията през 1927 г. Прекарва и две седмици в полицията. В началните си стъпки в литературата е поощряван от Антон Страшимиров.

Псевдонима си получава именно в списанието на Страшимиров „Ведрина”. С големи трудности успява да завърши семинарията и се записва студент по славянска филология и литература. Взема само първия си изпит и постъпва на работа – най-напред като чиновник в Светия Синод, после – като редактор (1934-1935) на сп. „Детско знаме”. От 1936 до 1951 г. е библиотекар в Народния театър в София, а след 1951 г. – редактор в издателство „Български писател” и заместник-главен редактор на сп. “Септември”. Пише на социални, анималистични, любовни и автобиографични теми.

Член на СБП. Заместник-председател на Съюза на българските писатели (1962-1966).

Най-известна сред творбите му е новелата „Йов”.

Илия Волен е автор на книгите: „Черни угари” (разкази, 1928), „Кръстци” (разкази, 1931), „Божи хора” (разкази, 1937), „Радост в къщи” (разкази за юноши, 1942; 1955; 1960), „Диви души” (разкази, 1945), „Вълчи времена” (пиеса, 1956), “Между два свята” (разкази, 1958; 1962), “Избрани разкази” (1959), „Златановата мечта” (разкази за деца, 1960), „Йов” (новела, 1964; 1967), „Избрани произведения в два тома” (1965), “Героят на селото” (разказ за деца, 1966), „Мисъл и думи” (есеистика, 1967), „На село през войната” (разкази, 1967), “Две пиеси” (1968), “Еднакви имена” (разказ за деца, 1969), „Шегите на дядо” (1970), „Търсене на истината. Мисли, бележки, есета” (1973), „Съчинения в два тома” (1975), „Осъзнаване” (1980), „Денят кратък – нощта дълга” (1982, 1984), „Горещо утро” (повест, 1998), „Черни угари” (2005), „Вникване: есета, бележки, размисли” (2005). Литературна анкета с писателя издава през 1980 г. Румяна Дамянова.

Илия Волен е Народен деятел на изкуството и културата. Носител на Димитровска награда (1966), на наградата „Йордан Йовков” (1980).

Илия Волен умира на 17 август 1982 г.в София.

Източник: literaturensviat.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!