Петър Младенов е е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години.
Роден на 22 август 1936 г. във видинското с. Тошевци. През 1963 г. завършва Московския държавен институт за международни отношения. Член е на БКП от 1964 г. През 1974 г. е избран за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 1977 г. и за член. Работил е в ЦК на ДКМС.
През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Ползващ се с личните предпочитания на диктатора Тодор Живков, към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър до избора на Надежда Михайлова през 1997 година.
Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на ЦК на БКП.
В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.
На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков, който се опитва да предотврати негова среща с американския посланик Сол Полански и обвинява Съединените щати в намеса във вътрешните работи на България. В придружаващото оставката му писмо до Политбюро Младенов отправя тежки нападки срещу Живков за неговите провали в стопанската и външнополитическата област.
Малко по-късно организира заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов, и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г.
Оглавява партията като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.
Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за председател (президент) на Народната република. На 6 юли същата година подава оставка заради репликата “По-добре е танковете да дойдат”.
През 1992 г. Петър Младенов издаде мемоарната си книга “Животът – плюсове и минуси”.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
