Днес е роден българският писател Димитър Мантов!

Димитър Мантов е български писател, роден на 13 октомври 1930 г. в село Босилковци, Русенско в семейство на учители, по-късно бащата става адвокат.

Завършва основно образование в родното си село, гимназия – в село Полски Тръмбеш (1948) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1952). Известно време работи като адвокат и журналист в различни издания. През 1964 – 1969 г. е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж”. Главен редактор е на издателството на НС на Отечествения фронт (1970 – 1972) и заместник-генерален директор на ДО „Книгоиздаване” (1973 – 1975). Главен редактор на Центъра за литературна информация към СБП (1976 – 1990).

Като ученик редактира младежките литературни списания „Млад творец” (1945 -1946) в Полски Тръмбеш, „Пролет” (1947) и младежката страница на в. „Литературен подем” в Стара Загора (1945-1947). Член на БКП, на СБП.

Съчинения: „Пробуждане” (роман, съвместно с Антон Дончев, 1956), „Калоян, цар на българите” (роман, 1958, 1969), „Иван Асен ІІ, цар и самодържец” (роман, 1960, 1970, 1985), „Кон до коня, юнак до юнака” (очерк, 1962), „Свищов” (очерк, 1962), „Цената на мълчанието. Разкази за знаменити личности” (разкази, 1962), „Вятър ечи, Балкан стене” (очерк за Добри Чинтулов, 1963), „Щастливецът. Роман за Алеко Константинов” (1963), „Елена” (очерк, 1964), „Хан Крум” (очерк, 1964), „Цар Калоян” (очерк, 1965, 1969), „Лясковец” (очерк, 1965), „Несебър” (очерк, 1965), „Велико Търново” (1965), „Големият ден” (роман, 1966), „Каменно гнездо” (роман, 1966), „Пенчо Славейков. Последните дни на поета” (документална повест, 1969), „Родолюбецът. Христо Г. Данов” (романизована биография, 1969), „Стъпалата на надеждата” (разкази, 1969), „Хайдушка кръв” (роман, 1969, 1979), „Зла земя” (роман, 1970), „Дяволската въртележка” (роман, 1971, 1974), „Поглед на юг” (пътеписи, 1971), „Лудите глави” (роман, 1972), „Старопрестолни градове” (очерци, 1973), „Хан Крум” (роман, 1973), „Ювиги хан Омуртаг” (роман, 1974), „Зъбато слънце” (роман, 1975), „Хан Крум” (исторически разказ за деца, 1976), „Червен календар” (роман, 1976), „Аулите на хан Омуртаг” (исторически разказ за деца, 1976), „Албигойска легенда” (роман, 1977), „В ползу роду и народу” (1978), „Княз Борис I” (роман, 1978), „Цар Симеон” (роман, 1979), „Гранитната пътека. Повест за младия Димитър Благоев” (1980), „Избрани произведения” (1980), „Царпетрово време” (роман, 1981), „Денят на изкуплението” (роман, 1981), „Ястребът” (роман, 1981), „Знак върху камък” (роман, 1982), „Ветровете оставят следи” (роман, 1982), „Големият поход” (роман, 1983), „Южнобългарска хроника” (роман, 1985), „Хайдут Велко” (роман, 1985), „Виа мала” (роман, 1985), „Вълчановият мост” (роман, 1987), „Хайдути шетат по море” (роман, 1988), „Пътят на потерята” (роман, 1988), „Денят на изкуплението” (роман, 1988), „Кървави вървища. Бунтовен летопис” (роман, 1989), „Алеко Константинов” (1989), „Размирна година” (роман, 1990), „Прадеди и правнуци” (роман, 1990), „Абагар и вещиците” (роман, 1999), „Нощ в Кабиле” (роман, 2000), „Невидимото въже. Личен роман-пъстрило” (спомени, 2001), „Приказки за празници” (разкази за светци, за деца, 2005),

Пише и на кулинарна тематика: „Кулинарни пътешествия” (1993), „Ястия за всеки ден. Ястия за всеки празник. 333 рецепти” (1993), „В кухнята с писателя Димитър Мантов” (1994), „Българска традиционна кухня” в 4 книги (1995), „Манастирска кухня” (1999), „Постни ястия” (2006).

loading...

Автор е на сценариите на документалните филми „Старите ръкописи”, „Балканската война”, „Алеко Константинов” и др. Съавтор на игралния филм „Калоян”.

Димитър Мантов умира през 2008 година.

Източник: literaturensviat.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!