Христо Иванов Крачулов (Големия, Книговезеца, Ловчалията, Войводата) е български националреволюционер, близък другар на Васил Левски,
участник в двете Български легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО), участник в Априлското въстание (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). Политик от Народно-либералната партия (стамболовисти), народен представител в VI ОНС.
Христо Иванов – Големия е роден на 14 септември 1840 г. в село Къкрина, Ловешко. Бащата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч и живее в квартал Дръстене. Христо учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите Петко Славейков и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята — кожухарство и книговезство при свещеник Лукан Лилов (1851-1855). Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародери.
През 1860 г. Христо Иванов емигрира в Сърбия. Тук се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. Работи в книговезниците „Волф“ и „Караджич“ и в „Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в Първата българска легия (1862), където преминава начално военно обучение. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.
След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в Пловдив. Работи като книговезец при Христо Г. Данов и Йоаким Груев. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Активно участва в борбата за Българска православна църква.
Урежда си документи за емиграция в Америка. С кораб пътува по маршрута Цариград – Сицилия – Генуа – Марсилия. Поради изчерпване на парите отпътува за Порт Саид (Египет) и работи на строежа на Суецкия канал.
Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867 г. постъпва във Втората българска легия. Тук изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите в Легията се представя отлично и получава военно звание „Капрал“.
От 1862 г. Христо Иванов активно сътрудничи на Васил Левски и се ангажира със създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Заселва се във Велико Търново и още през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател.
Във ВРО е началник на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на Васил Левски. След обединението на ВРО и БРЦК получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара Загора-Сливен. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.
След смъртта на Левски, Христо Иванов продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч, Троян, Ново село и Севлиево. Участва в битки по време на Априлското въстание при с. Ново село, Дебневския боаз и връх Марагидик. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат Никола Цвятков чак до началото на юли 1877 г.
Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник Алексей Жеребков се сражава при първото освобождение на Ловеч. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт.
Отново се укрива, този път в скривалището на Величка Хашнова. След второто освобождение на Ловеч създава българска доброволческа чета за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант Йосиф Гурко при освобождението на Етрополе, Ботевград, София и Пловдив.
Христо Иванов умира на 29 януари 1898 г. в Търново
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
