Йорданка Бончева е българска национална състезателка по волейбол.
Развитието, утвърждаването и възходът на волейбола – жени в България през 50-те и 60 -те години на миналия век са тясно свързани с името на Йорданка Бончева. Тя е родена на 19.08.1932 година в Поморие и умира през 2011 г.
Израснала в бедно, многодетно семейство. Още като ученичка прави първите си стъпки във волейболната игра. Тренира заедно с юношите под ръководството на учителя Димитров. Много скоро Данчето усвоява тънкостите на волейбола и се утвърждава като най-добрата състезателка в Поморие и в Бургаска област.
Силни са изявите ѝ в областните състезания и на финалите в София през 1947 и 1949 година, когато отборът на „Николай Лъсков“ – Поморие се класира на 6-то и 5-то място в страната. Тук тя е направила приятно впечатление на волейболните специалисти със своето нападение и самоотвержена отбрана.
През 1949 година е привлечена в дружество „Червено знаме“ – София от треньора Михтарски. Още през 1950 година отборът се класира на второ място в републиканското първенство, определен дял, за което има Бончева.
Още същата година тя преминава към дружеството „Ударник“ („Славия“). Благодарение на физическите си качества, съчетани с голямата и любов към волейбола, упоритост и хъс, тя бързо се утвърждава като водеща фигура в отбора.
Умението и да общува с колежките си, да ги успокоява и напътства в играта дават основание на треньора Цветан Каролев да я назначи като капитан на отбора. Тази функция тя изпълнява близо 15 години.
Неоценим е нейният принос за спечелването на републиканските титли през 1955, 1957, 1958, 1961 година, а също така и състезанията за купата на НРБ през 1954, 1956, 1957 година. Тя оставя ярка следа в европейския клубен турнир през 1961/1962 година, когато когато нашите славистки се класират на второ място. Така Славия става първия отбор който играе финал на европейските турнири по волейбол.
Йорданка Бончева играе и в Националния отбор, където близо 10 години е негов капитан. Участвала е в около 180 срещи, в това число:
- на европейските първенства през 1950, 1955 година, когато България заема съответно 4 и 5 място;
- на световното първенство – Москва през 1952, нашият отбор завоюва 4 място, за което Бончева получава званието „Майстор на спорта“;
- на световното първенство – Париж през 1956 – България се класира на 5 място;
- на Универсиадата в София през 1961. Нашите момичета са на второ място в света.
За нея з. м. с. Никола Лечев – Джони – бивш състезател на „Славия“ и на националния отбор си спомня:
„Данчето беше универсална волейболистка: отлична нападателка, самоотвержена в отбрана, хитра разпределителка, а нейният начален удар разтройваше играта и на най-добрите отбори. Тя беше една от първите волейболистки, удостоена още през 1953 година със званието „Заслужил майстор на спорта“. Тя беше просто легенда във волейбола.“
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
