Димчо Дебелянов — „Да се завърнеш в бащината къща…“

Всеки, посетил родния дом на Димчо Дебелянов, е бил разтърсен от историята на една майка, чакаща своя син да се завърне от фронта. Повлияни от тази емоционална сцена, ви представяме едно великолепно стихотворение- “Да се завърнеш в бащината къща…”. В творбата изплува цялата картина на завръщането в “бащината къща”, което се осъществява като спомен за отминалите дни. Чрез този блян лирическият герой търси хармонията, тя е достижима само в миналото,а именно в родния дом. Прощаването с дома обаче може да бъде разглеждано и като сбогуване с изминалия живот (“че мойто слънце своя път измина ”). Краят на стихотворението звучи като отърсване от спомена, и връщане към реалността (“напразно спомнил майка и родина!”), бленуваното завръщане се е оказало неосъществимо.

Да се завърнеш в бащината къща…

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

loading...

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

Източник: bulgarianhistory.org



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.