Димитър Бошнаков е роден през 1808 г. във Враца. Завършва Възнесенското училище, където учител е баща му Христо. Родът води началото си от Влашко село, сега Царевец, община Мездра, където Мичо – дядото на Димитър, е учител и свещеник в църквата “Свети Николай”.
Занимава се с търговия на едър и рогат добитък. Пътува до Влашко, Сърбия, Гърция, Австрия, Унгария, Англия, Одеса, Цариград, Мала Азия, Египет, Йерусалим.
Има търговска кантора във Виена. Води със себе си братята си и синовете си.
В книгата си „Културно-политическа история на Враца” Димитър Йоцов пише: „Старият Димитър Бошняка беше един висок, коклест човек, с издадени подочници и внушителна физиономия. Облечен още в турско време по европейски, той бе свикнал на него от първото му пътуване за Виена, в който град изнасяше едър добитък по Дунава. Никога не променяше цвета на дрехите си. Те беха ушити от врачански терзии по виенски модел от домашен шаек, боядисан в орехова разварена шума. Един сребърен кюстек, който тежеше най-малко 250 грама, закрепен за жилетката му, свързваше часовник, който е купил в Цариград по времето, когато бе отишел като депутация от града да действува за свалянето на Доротея. Пътувал много из Влашко, из Австрия, Унгария, Мала Азия, Димитър Бошняка беше усвоил привичката да не намира никакви преимущества на вънкашния свет пред Враца. „Тоя камик там, виждате ли го, бре хаирсъзи“, викаше често Димитър Бошняка, като сочеше зъбестите канари над Враца, има магнит. Кой където ходи, пак тука ще дойде.”
Буден по дух, с ясно изразено чувство за национална принадлежност и гражданска отговорност, Димитър Бошнаков се включва активно в борбата за независимостта на Българската православна църква. Заедно с Николчо Занкин отива два пъти до Високата порта с искане за смяна на гръцките владици с български.
Като председател на училищното настоятелство Димитър Бошнаков полага големи усилия да доведе във Враца като учители Петко Р. Славейков, сина му Иван П. Славейков, Христо Даскалов. След Кримската война Врачанската община наред с борбата за независима българска църква, продължава грижите си и за развитието на училищата. Ръководството на общината не взимало важни решения без участието на всички чорбаджии. Димитър Бошнаков е избиран за председател и член на Врачанската община, съхранявал е и общинските пари. Той бил признат от своите съграждани за честен и прям човек, безкомпромисен към лошите навици и пороци.
Христо Даскалов, учител във Враца през 70-те години на XIX век, пише в своята Автобиография: „Димитър Бошнака беше един от най-първите търговци във Враца. Търгуваше с крави и волове, които изкарваше за Австрия. Димитър Бошнака минаваше за най-честен от чорбаджиите, нему беха поверени общинските пари. Дедо Бошнак имаше големо почитание от народа за своето премодушие.“
Димитър Бошнаков купува соват със свои пари и го дарява на Възнесенското училище. Помага за издаването на „Момина китка или книга за секиго” от Кръстю Пишурка през 1870 г. във Виена, както и е настоятел на вестника за народни, политически и книжевни новини „Право”, излизал през 1869-1873 г. в Цариград. Нееднократно е избиран за председател на училищното настоятелство на Възнесенското училище, както и за председател на Църковното настоятелство на храма „Свето Възнесение Господне”. Купува и дарява първата пожарогасителна машина за родния си град.
Синовете му Иван, Христо и Коста завършват Пловдивското класно училище при Йоаким Груев. Там той записва и племенника си Иван Цветков, когото отглежда след смъртта на брат си. Обзети от патриотичен и революционен дух тези младежи са едни от основателите и активни членове на първото читалище във Враца, създадено през 1869 г.
Неизследвано и необобщено до момента е участието му в подготовката на Априлското въстание, но едно е ясно, че Димитър Бошнаков не жали сили и средства, за да подпомогне великото народно дело. Нееднократно дава големи суми, както и събира от съгражданите си пари за закупуване на оръжие. С тази цел през пролетта на 1876 г. обикаля и околните села.
По време на следствието и разпитите на Ботевите четници, Иван Стойков от Сопот казва, че във Враца „се намирал нашият паша Димитър Бошнака, и че той бил най-големият”. По думите на Никола Вълчев, Ботев четник от Горна Кремена, при организирането на четата им било съобщено, че във Враца в Димитър Бошнака, Иванчо Николакев и Николчо Василев имало около 3000 пушки и муниции. Заловените били питани от страна на следователя дали Бошнаков е бил организатор на Ботевата чета. За съжаление тази част oт документите е унищожена и въпросът остава неизяснен. По време на първото следствие Стоян Заимов казва, че е дал 800 турски лири на Димитър Бошнаков, за да ги занесе в Румъния за закупуване на оръжие. Възможно е Бошнаков да е занесъл събраната на този етап от врачани сума, но също и да е добавил от себе си голяма сума. По това време той е обходил по търговия Гюргево, Турну Мъгуреле, Корабия, Каракал и Крайова.
Димитър Бошнаков е закаран във Видин. Подложен е на разпити и изтезания, после в Русе е помилван след амнистията на падишаха.
От Русе Димитър Бошнаков заедно със синовете си и с племенника си отива във Виена. Там научават за обявяването на Руско-турската война. Пристигат в Румъния, където в Опълчението се записват синовете му Иван и Коста и племенникът му Иван Цветков. В спомените си Мито Анков посочва, че им е било предложено да бъдат преводачи в Руската армия, но те са отказали, защото са искали да се сражават с петвековния поробител. Постъпват в щаба на генерал Столетов, участват в боевете на Шипка и при Стара Загора, разузнавачи и куриери, с риск за живота си изпълняват военните заповеди.
Петимата врачани, постъпили със свои коне и оръжие в опълчението, са основатели на първата българска конница. Това са Мито Анков, Григорий Найденов, Коста Бошнаков, Иван Бошнаков, Иван Цветков. За заслугите си са произведени във военни чинове и са наградени с руски военни ордени. След Освобождението им предлагат да продължат обучението си в Русия. Те отказват с думите, че ще се върнат да работят за своя роден град Враца, изпълнявайки завета на Димитър Бошнаков.
След Освобождението, вече 70-годишен, Димитър Бошнаков е председател на Врачанския окръжен съвет. През април 1878 г. Димитър Бошнаков представлява съгражданите си в делегацията, връчила благодарствен адрес за цар Александър II, в Сан Стефано. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Неговият подпис стои под първата българска конституция. Удостоен е с руския орден Свети Станислав. Почетен гражданин е на град Враца.
Драган Цанков е заточен във Враца след суспендирането на Конституцията (1 юли 1881 г.) Димитър Бошнаков го приютява в дома си. Враца се превръща в център на либералите, а в. „Славянин” пише: “Дядо Бошнаков ще победи.” През 1884 г. е избран за народен представител в IV ОНС.
Не само житейският път на Димитър Бошнаков може да бъде сочен за пример. Той възпитава и синовете си във възрожденския дух на родолюбие и себеотдаване в името на националната кауза. Синът му Коста Бошнаков е три пъти кмет на Враца. Най-малкият му син Ангел Бошнаков е военен, участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Внукът му полковник Димитър Иванов Бошнаков е командир на Втора бригада в състава на 1-ва българска армия по време на Първата световна война. Другият му внук Димитър Костов Бошнаков е адвокат, народен представител. Племенникът му Иван Цветков е два пъти кмет на Враца.
На 9 ноември 2017 г. в двора на черквата “Свето Възнесение Господне” във Враца, където е погребан Димитър Бошнаков, тържествено бе открита паметна възпоменателна плоча.
Ани САРГАВАКЯН
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
