Потвърждение за присъствието на евреи по българските земи през Средновековието дава Охридският архиепископ Хоматиан през ХІІІ век.
Запитан дали на друговерците е разрешено да строят свои молитвени домове в градовете, той пише:
„Позволено е и възможно евреи и арменци да живеят свободно в християнските градове.”
Историкът Естер Георгиева застъпва мнението, че заселването на евреи в средновековния Търновград по време предхожда Второто българско царство – това са заварени романьоти, както и потомци на преследвани евреи от Централна Европа, за които България е традиционно убежище през Средновековието. Евреите били изкусни килимари, керамици и кожари, майстори на маслени осветителни лампи.
Те донасят и уникален способ за тъкане на безшевно платно. След утвърждаването на Търновград като столица династията на Асеневците привлича венециански и генуезки търговци, а вероятно и еврейски, за да ограничи икономическата си зависимост от Византия.
За най-забележително свидетелство се смята житието на царицата от еврейски произход Сара-Теодора, втората съпруга на българския цар Иван Александър след развода му в 1350 г. Този брак вероятно е „царствена сделка” с цел да бъдат привлечени еврейски капитали.
Цариградският патриарх Калист, който не питаел симпатии към евреите, наред с разказа си за осъждането на смърт на трима дава висока оценка за личността на новопокръстената царица и нейната широко разгърната дарителска дейност.
Нейният образ е увековечен върху началната миниатюра в Четвероевангелието на Иван-Александър, съхранявано в Британския музей. Тя е изобразена и върху стенописи в скалните черкви от ХІV в. при село Иваново, Русенско.
В този дух е и рисунката на самоук художник върху страница от „Брашовския миней”, която представя летящия над хълма Царевец Божи дух, носещ медальон с Маген Давид (Давидова звезда) между крилете си.
За принадлежността на голяма част от евреите към столичнатавърхушка говори и техният трагичен край сред екзекутираната българска аристокрация през съдбоносната за Второто българско царство 1393 г., когато търновци отчаяно защитават столицата. В отбраната и вземат участие и живеещите в града евреи.
Според историка Соломон Розанес наедно с първенците на Търново били избити мнозина от първите хора на еврейската общност. Според народно предание те били погребани в местността Жидов гроб. След кървавата разправа оцелелите напускат Търново и се заселват в Никопол. Оттогава евреи във Велико Търново няма.
Спекулациите, лансирани и до днес от антисемитски настроени хора за предателство на евреите по времето на обсадата през ХІV в., са оспорени категорично и аргументирано в няколко публикации в Бюлетина на Консисторията (Еврейски верски съвет) още през 30-те години на ХХ век.
Повечето автори от 1886 г. насам указват полите на северозападния склон на хълма Трапезица и местността Черничак като място на отстоящите недалеч един от друг еврейски квартал и некропол. Антропологът Мая Карбург допуска, че евреите занаятчии са живели на северозападния склон на Света гора, а под Трапезица е била еврейската аристокрация.
През 1960 г. при строителни работи в района на гара Трапезица работници се натъкват на плоча с особено символи. Разкрити са над 20 еврейски погребения. Намерени са останки от сърмени тъкани, бисерни украшения и множество златни бижута, между които и неразчетен пръстен – печат, който издава високия статус на погребаните.
В своя публикация търновските археолози Иван Чокоев и Константин Тотев категорично отхвърлят съмненията относно принадлежността на погребаните към юдейското вероизповедание въпреки нехарактерното присъствие на скъпоценности в гробовете.
Досега не са намерени останки от средновековна синагога в Търново. Изложеното от проф. Витка Тошкова сведение за останки от синагога в местността Френкхисар е оспоримо поради липсата на еврейско присъствие в тази част на града, в която се е помещавал кварталът на западноевропейските търговци с католическо вероизповедание, наричани от народа франки.
В специализираната литература са описани откритите няколко находки на обеци и пръстени от еврейски гробове в хранилищата на Регионалния исторически музей – Велико Търново и Националния археологически музей в София.
Илия ПЕХЛИВАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.