Голямобуковският манастир е единственият действащ манастир в Странджа. Официалното име на манастира е Света Петка, но е добил известност с името на селото, до което се намира – Голямо Буково. Манастирът е построен през 12 век върху останките на древно светилище.
Легендата разказва, че мястото за строежа на светата обител е избрано след един необикновен пророчески сън – Света Богородица се явила на болен мъж от селото (по онова време носещо името Коджа бук) и му казала да се измие с водата от извора сред останките на светилището, за да оздравее. Той послушал съвета, оздравял, а днес над извора се намира манастирската църква – след съня на мъжа на мястото бил изграден цял манастир.
През вековната си история манастирът е бил разрушаван, възстановяван, превръщан в пионерски лагер и отново реабилитиран като действаща света обител. Днес той е обитаван единствено от йеромонах Евтимий, а каменният му метох е наполовина срутен – макар че едно от нещата, с които Голямобуковският манатсир е бил известен в миналото, е богатството.
В самото начало на 20 век предприемчив монах изтъргувал с турци-изселници голямо стадо овце срещу 1000 декара добра обработваема земя, които впоследствие донесли на манастира значително благосъстояние.
Историята на Голямобуковската света обител е безспорно интересна, но в наши дни първото, което гъделичка любопитството на пътуващите към манастира, са висящите от дърветата дрехи. Странната гледка всъщност е в пряка връзка със самата причина за възникване на манастира – история, свързана с болест и изцеление.
Намятаните по дърветата дрехи са елемент именно от култ към светци – изцелители; култ, който, както и много други, води началото си от тъмните езически мистерии. Миряните вярват, че ако оставят дреха на болния на чудодейното място, което обикновено е чудодеен извор (аязмо), пещера на светец-отшелник, гроб на светия и други подобни, то в оставената дреха ще остане и болестта и болният ще оздравее.
Именно древното аязмо на манастира е причината миряни, търсещи изцеление, да се стичат към светото място и да практикуват тоя странен обичай.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
