Пламенният възрожденец, революционер и политик Георги Живков е роден през 1844 г. в Търново, в семейството на търговеца Атанас Басмаджията, брат на просветния деец Никола Живков и на Вела Живкова-Благоева.
Следва във Военномедицинското училище в Цариград. Учителства в Ески Джумая, Варна и Русчук.
През 1862 г. участва във въстанието на Хаджи Ставри в Търновско и в подготовката на Хаджи Димитровата чета през 1868 г. Един от основателите е на БРЦК в Букурещ. А в навечерието на Априлското въстание като близък съратник на Стефан Стамболов е изпратен в Сърбия за уговаряне на общи действия при избухването на въстанието. Среща се със сръбския военен министър Тихомир Николич, с който обсъждат плана, когато започнат военните действия на Събрия срещу Турция през лятото на 1876 г., да се пристъпи и към съответни едновременни действия в България. От Белград обещават да изпратят 30 хиляди пушки за въстаниците в България и още 2 хиляди за въоръжаване четата на Панайот Хитов. Но поради преждевременното избухване на Априлското въстание взаимодействие не се осъществява. Георги Живков посреща с горест вестта за прекършване на нарония подем.
Когато на 18.VІ.1876г. се обявява Сръбско-турската война, към доброволческите дружини на български воеводи начело с Панайот Хитов под обединеното командване на руския генерал Черняев се присъединяват много наши сънародници. Към тях се включва и Георги Живков. Участва в сраженията при селата Салаш и Бабина глава. По предложение на войводите ген. Черняев поставя задачата да настъпят в Северозадна България и да повдигнат народа на въстание. Но през октомври обединените сили на сърби и българи са разгромени.
След Освобождението на България от през 1878 г. Георги Живков се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Става първият български кмет на Търново, после е окръжен управител на София, а след това и директор на Варненската девическа гимназия. Избиран е шест пъти за депутат, председател е на три народни събрания, регент след абдикирането на княз Александър І, министър на финансите и два пъти министър на народното просвещение. Като виден деятел в Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, взема участие и в избирането на Фердинанд за български цар.
По инициатива на Георги Живков през 1888 г. се гласува закон за Висшето училище. Във връзка с провежданата правописна реформа пак по негово настоянане излиза сп. „Български преглед”. Той е и автор на Закона за народното просвещение в 1891 г. и на Избирателния закон от 1893 г. В Европа е известен като жрец на Просвещението.
Умира на 6 май 1899 г.
Петър АТАНАСОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.