Изкуството на Вера Кирова е символ на най-високите постижения в областта на балета. Нейното великолепно майсторство достигна до онова съвършенство, когато тялото като изящен инструмент е в състояние да музицира както кристалната, визуална звучност на класическите балетни шедьоври, така и пластичната изразителност на съвременните балети. Психологизъм и драматизъм, емоционална възвишеност и съвършена пластика – ето полюсите, обединявани от интерпретацията на именитата българска балерина.
Освен примабалерина на родния ни балет, Кирова последователно взема участие в репертоара на световни трупи: Валонския балет, Трупата на седемте звезди, Театър Франсе дьо данс, Интернешънъл балет дьо Лондон, Женевската трупа на Баланчин и др. Нейната интерпретация на Жизел бе повод за филмови версии на датската, японската и френската телевизия. С Кирова Питър ван Дайк филмира Прокофиевата „Пепеляшка“, а Жан Бабиле – „Разделно време“. Защото нейните кристално чисти и песенни танцови строфи, вълнуващите й балетни метафори я наредиха сред първите имена на изкуството. Тя беше посланик на родната култура по цял свят от 1963 г., когато гостува с балета на Софийската опера в Испания. Барселонската критика възторжено отбелязва: „Нейната палцова техника е изящна. Съвършенството на ръцете й – невероятно! Краткотрайният, ала извънредно труден танц „Умиращият лебед“ бе едно видение на проницателно и изискано изкуство. Видяна отблизо – пред нас се откри едно лице на ангел и шия на лебед!“
Нека си припомним още малко отзиви за неповторимото й изкуство: „La novelle gazette“:
„Не ме питайте за техниката на Вера Кирова… Аз забравих, че тя е балерина. Виждах само нейната грация, сияние и чистота в ролята на Жулиета. Гледах само красивото лице, вълшебните крака, излъчващото се от най-малките движения съвършенство. Това не бе Кирова, а Жулиета, която ме караше ту да се усмихвам, ту да плача…“
„La derniere heure“: „…Ние си спомняме ефирната Уланова, знаменитата звезда на Болшой. Вера Кирова е също така въздушна, би могло да се каже – почти безплътна! И каква техника! Школувана в духа на Болшой, младата българска балерина лети по обширната сцена в Двореца на изкуствата…“
„Le libre Belgique“: „…Вера Кирова е над всички! Тя е великолепна и в изяществото си, и в порива, и в дързостта си…“
Най-видните представители на световната критика не пестят безкрайно ласкавите си словосъчетания за нейното изкуство. Изразителността на „лебедовите пози“, мелодията на „ръцете-криле и страстният им порив“, „елевацията на гордата, просветлена осанка“, както и нюансираните детайли в образа на Одета-Одилия стават творчески паспорт за Кирова. Така „родената за балет“ българка, „служителка на едно много чисто изкуство“ с „грация в нейното съвършенство“ обикаля почти всички авторитетни световни подиуми.
А у нас? Тя пресъздаде класическите образи на Маша от „Лешникотрошачката“, на Аврора от „Спящата красавица“, полярните образи на Одета-Одилия от „Лебедово езеро“, както и съвременните партии на Гаяне и Момичето от „Рапсодия в синьо“, романтичната Жизел и прелестната Пепеляшка, Китри от „Дон Кихот“ и Жулиета от „Ромео и Жулиета“, Ла пери и Федра от едноименните балети. Имаше време, когато Вера Кирова бе и директорка на балета на Софийската опера. Прекрасно време! Защото именно тогава, под нейното художествено ръководство в началото на 80-те години, гостуваха у нас легендарният Серж Лифар, възродителят на френския балет, който постави световноизвестните си шедьоври „Сюита в бяло“ (Лало), „Ромео и Жулиета“ (Чайковски) и „Федра“ – Орик, Питър ван Дайк, хореографирал „Пепеляшка“, както и Асаф Месерер, поставил „Лебедово езеро“, Андрей Петров – „Пролетна приказка“, Нина Кираджиева – „Болеро“, появи се и „Ла пери“ на Джордж Скибин… и всичко само в продължение на три години – от 1979 до 1982 г.
Вера Кирова обичаше участията си в произведенията на българската музикално-танцова драматургия. Тя сътворяваше образите в тези балети внушително и релефно, надарявайки ги с неповторимостта на своята индивидуалност и с белезите на българската народностна душевност. Тя пресъздаде пробуждащата се младост на нестинарката Демна, в утрото на празника св. Константин и Елена – деня, в който ще се втурне „прихваната“ по огненото гумно; от нестинарските й трепети върху озъбената жарава сме се вълнували, от танцовите й жалби по рожба, от полудяването й, нюансирано в широка изразна амплитуда. Възхищавали сме се и от чаровницата Папеса Йоана, и от баладичната Вида в „Легенда за езерото“. Каква разлика между сцената на сватбата, където, просветлена като в молитва, Вера Кирова бе истинско въплъщение на любовта и вярата в предстоящото щастие, и героичното й поведение при нашествието на враговете! Девойката се превръщаше в каменен идол, а после – само жест – и шлюзът бе вдигнат! Вълните поглъщаха непревзетия град, враговете и непобедената Вида. Оставаше езерото. Край неговия бряг Вида посрещаше своя съпруг, завърнал се от бран, но вече бе русалка, съновидение… По ръцете и косите й като че ли се стичаха капки езерна вода (танцова илюзия!), но в кристалночистото емоционално адажио се долавяше лайтмотивът на дълга в името на любовта. Влад трябваше да издигне отново родния град. И да го извиси по-красив – като несбъдналата се обич!
И Принцесата от „Дървеният принц“, и „Гаяне“ от едноименния балет, и девойката от „Рапсодия в синьо“, и Куртизанката от „Блудния син“ бяха изпълнени от българската звезда безпогрешно, завладяващо. Особено място критиката отделя на нейната Жулиета. И така, френският критик Клод Бение твърди: „Вера Кирова е много красива балерина, романтична, стройна и гъвкава, с мечтателни арабески, със скокове и пируети, грижливо контролирани, изпълнени съвършено!“
Психологизъм и драматизъм, емоционална възвишеност и съвършена пластика – ето полюсите, обединени от интерпретацията на Вера Кирова, която е единствената до днес наша златна лауреатка от многолетните издания на Международния балетен конкурс във Варна. През 1980 г. Вера Кирова получава и наградите „Терпсихора“ и „Анна Павлова“ от Парижкия университет по танц. Притежава също и златен медал от балетния конкурс в Осака (Япония). Съществува изключително ценна, луксозна книга, посветена на българската звезда от Серж Лифар. На титулната страница се чете следният автограф: „На славната звезда, обичаната от Терпсихора Вера Кирова, поднасям „Моят живот“, отдаден на танца. Вие, Вера, дадохте живот на моите балети, които Ви поверявам като художествено наследство на ХХ век.“
Автор: Ана Александрова
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
