Престилките са играли важна роля в живота на българката. Първото нещо, в което се завивало новороденото момиче, било старата престилка на бабата по бащина линия, това е своеобразен обичай на предаване на силата. Има момински и сватбени престилки, има такива, които се носят една година след сватбата, други са слагани до раждането на първо дете, има вдовишки престилки и т. н. – разказва за необятния свят на тази част от традиционното българско облекло Тома Белев, чиято великолепна колекция от престилки наброява вече 300 екземпляра.
Известният еколог попълва сбирката си повече от 15 години и за него това е начин да се откъсне от ежедневието. Не всяка престилка обаче привлича вниманието му.
„Когато видя нещо, то трябва да ме докосне отвътре. Престилката може да е много красива, но ако нещо не трепне в мен, значи не е толкова интересна. По-интересни са ми тези с история, която може да се разчете по самата дреха, особено типове, които вече не се срещат през ХХ век. Те са в по-лошо състояние, но показват едно развитие при костюма и естетиката, което е интересно за мен като колекционер“ – казва Тома Белев.
Българката е изработвала дрехите си сама, подбирайки материалите, цветовете и елементите, а престилката е била своеобразна „визитната картичка“.
Няма грозни престилки, всяка жена със собствения си вкус е виждала красотата по определен начин – категоричен е Тома Белев. – По престилките е можело да се познае от кое населено място е жената или момата. Колкото по-възрастна е жената, толкова цветовете на престилката стават по-убити. Мънистата, везбата, монетите, пискюлите, дантелата имат за цел да направят престилката по-привлекателна, особено при младите жени, които търсят брак.
Престилките са били и белег за заможност. В колекцията на Тома Белев има богато украсени, от скъпи материали и с метални нишки.
А също така и престилки на съвсем бедни жени – семпли и на пръв поглед обикновени, но всяка от тях е изработена с онзи невероятен усет и вкус, които притежава българката.
Много впечатляваща е празнична престилка от червено кадифе със ситна елегантна бродерия, характерна за региона на Сакар.
Тази престилка е носена толкова дълго, че кадифето е протрито на много места. Това означава, че жената е имала много празници, толкова я е носила, че чак кадифето се е изтънило. Дано всички жени да имат толкова много хубави поводи – пожелава Тома Белев.
Сред уникатите, запазени в българските престилки и в колекцията на Тома Белев, са изображенията на пчела – един от най-древните образи на Богинята-Майка.
Други интересни образци са едноцветните тъмни престилки с венци от цветя, които се появяват през XIX век. Много редки са брачните празнични престилки, защото традиционно жената е погребвана не в облеклото, което е типично за възрастните жени, а в дрехата, която е носила, когато е сключвала брак пред Бога с мъжа си.
Има и престилки, които Тома Белев избягва:
„Освен като подарък, в моята колекция не е влизала детска престилка. Тя се е предавала в семейството от момиче на момиче. Когато видя да се продава детска престилка, нямам желание да я купя, защото това означава, че семейството или е нямало момиче, или не възприема ценността да съхраниш, да предадеш през поколенията. И на мен ми е много тъжно“ – споделя Тома Белев и подчертава, че за него смисълът на колекцията е в предаването на информация, на ценността на вкуса и естетиката, която носи тази част на облеклото.
Този свят е изчезнал, ние можем само да го четем по дрехите. Не са останали много материални носители на вкуса на човека от онова време. Те трябва да се пазят и да се показват, защото от тях човек може да получи голямо вдъхновение – убеден е Тома Белев.
Източник: bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
