Варвара е единственото селище между Царево и Ахтопол. Селото е малко и се намира на брега на Черно море, в подножието на странджанския връх Папия.
Според местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.
Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския.
В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.
Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители
Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.
Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.
Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
