Знамето на Старозагорското въстание, развято гордо на Чадър могила през бунтовния септември на 1875 г., е първообраз на българския национален флаг. То е дарено на 8 ноември 1907 година на старозагорския окръжен управител Христо Милев от местния клон на българското опълченско дружество „с молба да го предаде на Председателя на археологическото дружество за съхраняване в музея му, като скъпа народна светиня – за назидание на младото поколение“.
Знамето е инвентирано в първата книга на Археологическото дружество заедно с Акта за дарение и кратка справка за историята му. Първата публикация за музейната реликва е на стр. 33-34 в отчета на Археологическото дружество „Августа Траяна“ в Стара Загора за изтеклите 1912, 1913 и 1914 г. В нея се дава кратка информация за жертвите на въстанието и съдбата на знамето. Когато въстаниците тръгват от Чадър могила към Средна гора, за да поемат пътя към Балкана, при с. Елхово са посрещнати от турска потеря. Стефан Стамболов, виждайки критичната ситуация, снема знамето от дръжката и го взема със себе си и го отнася в Търново. Оставя го на Михаил Сарафов. След освобождаването на старата българска столица, то е предадено на една от опълченските дружини, преименувана по-късно в Шеста Старозагорска, и се покрива със слава в боевете при Шипка и Шейново. На обратната му страна е поставен в елипса осмоконечният кръст, обрамчен от надпис „Свобода или смърт“. Така „знамето, съшито от копринен трикольорен плат (бял, зелен и червен)“ се превръща в мост между революционната борба и Освобождението през 1877-1878 г.
През 60-те години на ХХ век, след обособяването на отдели в Старозагорския музей, знамето е инвентирано под N 6Сз947 във фонда на отдел „История на българските земи ХV-ХІХ в.“, тогава наричан „Възраждане“, със следното описание: „Знаме – на Старозагорската въстаническа чета 1875 г. – първоначални цветове – трибагреник – синьо, зелено, червено… Размери: 110 Х 130 см. Консервирано и реставрирано в София. Поставено в рамка“. Документът за дарение влиза доста по-късно във фонда на отдел „Нова история“ с инвентарен N 7Сз7176.
Сравнявайки двата текста, описващи знамето, проличава ясно разликата в тълкуването на първия цвят, който от бял става син. Допускам, че през 60-те години, когато е правено второто описание, цветовете на въстаническото знаме са доста избледнели и това е причина за допуснатата грешка. Тя вероятно се повтаря и през 90-те години на ХХ в., когато изработеното копие на знамето (по поръчка на Старозагорския музей) е трикольор с редуващи се ивици – синя, зелена и червена. Така първообразът на българското национално знаме променя цвета на първата лента, която по неясни за мен причини от бяла става синя.
През 2010 г. РИМ-Стара Загора започна кампания за набиране на дарения за реставрацията на музейната реликва, която е осъществена от д-р Елица Цветкова.
Така знамето-свидетел на бунтовните събития през 1875 година и показател за политическите тежнения на участниците в тях, обновено, през декември 2012 г. зае отново своето място в експозицията на Старозагорския музей.
Добре е да се вглеждаме по-внимателно в известни, но сякаш забравени документи, за да припомним факта, че знамето на Старозагорското въстание е действително първият трикольор, който съчетава в познатия ни днес ред цветовете бял, зелен и червен. А лъвът, изобразен върху него, по-късно присъства неизменно в българския герб.
Автор: Ваня ДОНЕВА
Източник: www.nbp.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
