Лазар Добрич (1881 – 1970) – артист, педагог и режисьор с необикновен жизнен и творчески път, е една от най-важните фигури в българското цирково изкуство, допринесла за неговото развитие и международен авторитет.
Дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел с трупата на румънския гимнастик Димитреску, към която се присъединява след напускане на Политехническото училище в Ание, Франция и в която играе до 1901 г.
След четири години Добрич става известен на почитателите на цирка по света с номера си „трапец на смъртта“, който представя за първи път в берлинския цирк „Шуман“ с изобретен от него уред, навлязъл по-късно широко в цирковата практика. До началото на Първата световна война гастролира из Европа, Азия и Северна Америка с цирковете „Барнум Байлай“, „Браун“, „Волнер“, „Пиерантони“, „Ренц“, „Хамершмид“, „Чинизели“ и др.
След края на войната Лазар Добрич започва активна циркова дейност и в родината си. През 1919 г. с брат си Александър, също цирков артист, както и борец и атлет, построява в София цирк „Колизеум“, съществувал до 1926 г., и започва педагогическата си работа. Лазар Добрич е и един от основателите на цирка „Роял-Добрич“ (1933 г.), чийто директор остава до 1956 г. и след одържавяването и преименуването му в цирк „Родина“. В периода 1956 – 1961 г. е главен режисьор в дирекция „Български циркове“.
Голяма част от следвоенното поколение циркови артисти са възпитаници на Лазар Добрич. Неговите ученици прославят българското цирково изкуство по света. Сред най-известните номера, чийто автор е Добрич, са „жокейска езда“, „стълба на крака“, „отвесни въжета“, „петорен трапец“, „перш“, „танц върху опъната тел“. През 50-те години основава мъжка акробатична и гимнастическа трупа и женска акробатична трупа, които са носители на множество награди.
През 1956 г. Лазар Добрич става единственият българин, удостоен с най-високото звание в света „сеньор на цирковото изкуство“. Автобиографичният роман „Смъртният скок“ и спомените „С цирка по света“ на знаменития артист са издадени посмъртно.
Източник: archives.bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.