Още по времето на император Анастасий (491 – 518 г.) днешният Охридски край на Република Македония е споменат като българска земя в приписките на Манасиевата хроника.
Тласък на българското преселение в съседни на тези земи е даден в края на 70-те години на VІІ век. Тогава голяма маса от прабългари и потомци на предишни ромейски поданици се насочват към Македония.
Около 2 десетилетия преди това, към 660 г., един от братята на кан Аспарух – по-младият Кубер след мощното хазарско нашествие в разположената в Приазовието стара Велика България в средата на VІІ век и подчиняването й, се преселва с част от прабългарите на запад в Панония. Там се подчинява на Аварския каган.
Дадена му е да се засели с народа си и да управлява областта Срем, близо до границата с Византия. В района той заварва потомци на насилствено преселени ромейски поданици, отвлечени отпреди 60 години при аварските нападения в империята. В копнежа и стремежа си за завръщане към корените си те увличат прабългарите на Кубер. Приблизително, когато кан Аспарух създава Дунавска България, сермесианците се разбунтуват срещу аварския каган.
Начело с Кубер разбиват аварите в няколко сражения, прекосяват р. Дунав и р. Сава, напредват дълбоко на юг и се заселват в Кермасийското поле, което обхваща Битолско, Прилепско и Воденско. Така успоредно с Аспарухова България възниква и Куберова България като византийски федерат.
Век и 2 десетилетия по-късно на престола в Плиска е славният български кан Крум. През 807 г. византийският император Никифор І Геник е решен да унищожи Дунавска България. Подготвя голям поход, но поради слухове за организиран срещу него заговор, се завръща в столицата Константинопол. Но поводът вече е даден и кан Крум с бързата си конница прави набег през Средецкото поле и по долината на река Струма дълбоко на юг. Внезапно е нападната и разбита силна ромейска войскова част. Като плячка е взето огромно количество злато, предназначено за ромейската войска.
Българите завладяват в дълбок клин поречието на р. Струма и Пирин планина до р. Места на изток. На юг клинът опира до Петричкото поле. Кан Крум си поставя за цел присъединяване на славянските племена на юг и югозапад, като България да стане техен естествен център. В изпълнението й през пролетта на следващата 809 г. Крум обсажда с войската си крепостта Средец и успява да влезе в нея. Така Средецката област е присъединена трайно към България според мирния договор, който Крумовият син кан Омуртаг сключва с ромеите през 815 г.
Няколко десетилетия по-късно един от внуците на Крум – кан Пресиян, осъществява присъединяването на основните земи на Македония в българските предели. През 842 г. той води голям поход заедно с кавхана Исбул, като при Ниш се спуска по долината срещу течението на р. Българска Морава, навлиза във Вардарска Македония, при Скопие пресича р. Вардар, завзема част от Косово, а на юг достига и завоюва земите около Охридското и Преспанското езера и през Албанските планини превзема Главиница. Дунавската Аспарухова България и Куберова България са обединени под общия скиптър на владетеля в Плиска. В огромната си част Македония, Косово, средноалбанските земи и дори до Адриатическото крайбрежие между реките Вьоса и Семани на север вече са част от България. Само голяма част от Егейска Македония с гр. Солун остава в състава на Византия. Съвсем скоро българщината пуска корени в тези земи и те стават основен дял от българската държава с името Кутмичевица. Особено важни стават те за България с покръстването на българите при сина на кан Пресиян – кан, по-късно княз Борис І.
Изключително важно е изпращането от него на най-талантливия от Кирило-Методиевите ученици еп. Климент в Кутмичевица през 886 г. Тук в гр. Охрид и в гр. Девол той основава Охридската книжовна школа и обучава около 3500 свои ученици. Провъзгласен е за пръв епископ на българския език в Драговития през 893 г. В Охрид делото му е продължено от съратника му Наум – също Кирило-Методиев ученик. През 916 г. епископ Климент Охридски умира в Охрид, канонизиран е за светец на Българската църква, както по-късно и Наум. Делото на тези изключителни отци спомага за превръщането на Кутмичевица във важна българска провинция. Тя е в здрава крепост срещу чуждото нашествие. Това позволява по-късно на Охридските царе, най-вече славния Самуил, а също Гаврил Радомир и Иван Владислав да бранят и яростно да отстояват Българската независимост срещу набезите на император Василий ІІ Българоубиец близо половин век -от 971 до 1018 г.
Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 днешният Охридски край на Република Македония е споменат като българска земя в приписките на Манасиевата хроника.){kind=link}