В България пчеларството е традиционно занимание във всички области на страната.
По исторически данни пчеларството се е развивало още преди основаването на българската държава през 681 г.
Славянските племена събирали мед от питите на дивите пчели. По късно се научили да ги отглеждат в кошери.
Когато българите, предвождани от хан Аспарух се заселили на Балканският полуостров, те донесли и своите умения в областта на пчеларството. Държавата ни се считала за голям производител на пчелен восък и мед.
Технологията, по която пчеларите отглеждали пчелните семейства до началото на ХХ век не се различава съществено от днешната, независимо,че приспособленията са по-съвременни и по-съвършени.
В началото кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги кошерища, тръвни, павит, на името на растението което използували за изплитането на кошерите. В някои райони на страната са използували лозови или върбови пръчки.
След изработването на кошера го измазвали отвън и отвътре със специална смес. В зависимост от местните традиции, в сместа добавяли глина, слама, оборски тор и пепел от огнището. По този начин удължавали живота на кошера и го предпазвали от въздействието на атмосферните условия.
При високи или ниски температури, за да предпазят пчелите, върху кошерите поставяли „качулки“ или „кафтани“, изработени от слама.
Съществуват и още един вид пчелни жилища, използувани в Североизточна България. Наричали ги стубли. Представляват кухи дънери, високи около 50 сантиметра, покрити отгоре с дъски и керемиди.
Роенето е периодът, в който от пчелните семейства се отделят нови рояци, той започва през пролетта и продължава през цялото лято.
Стопаните, които се занимавали с пчеларство определяли един или няколко души, които трябвало да наблюдават процеса на роене и къде ще се настани новия рояк. Пчелите обикновено избират хралупа на дърво. След което главният пчелар прибирал новите пчелни семейства в плетен кошер. За да примамят пчелите, намазвали вътрешността му с мед и маточина. По същият начин събирали и диви пчели от околностите.
По-различен метод прилагали в крайдунавските селища. Изкопавали дупки в крайбрежните скали, в които поставяли маточина.
Със съвършената организация, трудолюбие и способността на пчелите да предсказват с поведението си времето, пчелите печелят голяма почит.
От незапомнени времена у нас казват, че повишеното събиране на прополис и натрупването му около входа на кошера вещае студена зима.
Ако пчелите излязат по-рано сутрин от обикновено денят ще бъде слънчев. И обратното ако стоят във кошера или летят близо до него съвсем скоро ще завали дъжд.
Приложението на пчелните продукти в българската народна медицина е изключително многообразно.
И до днес у нас се приготвя в домашни условия т.нар. „благ мехлем“ с восък, който е незаменимо средство при рани, изгаряния и травми. Восъкът намирал голямо приложение и в лечебните компреси, наричани „мушами“. В подходящ съд затопляли смес от восък, смола, тамян, зехтин. Напоявали със сместа памучно платно, което поставяли върху болното място.
И днес се използва силата на прополиса, които съвременните лекари наричат „природен антибиотик“.
Източник: forum.bg-nacionalisti.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.