Съдбата рядко обвързва двама братя с еднакви житейски деяния, както е сторила с братята Антон и Христо Попстоилови (Никови). И двамата са посветили голяма част от житейството си областта на фолклора, етнографията, литературна критика, езикознанието и книжовността.
Потомци са на стар род в село Лешко (сега Благоевградска община) в семейство на свещеник Стоил Ников и Цвета Никова. По-големият брат Антон Попстоилов получава добро образование в Солунската българска мъжка гимназия в 1890 г. След кратко учителстване в Прилеп (Македония) завършва филология във Висшето софийско училище (сега СУ „Св. Климент Охридски“). И отново е учител, но този път в училището, в което е учил – Солунската гимназия. Там обаче е за кратко и от 1898 до 1891 г. е директор на Класическата гимназия в Битоля. И пак е в Солунската гимназия (1901 – 1903), но вече като неин директор. По-нататъшната му просветна дейност се маркира като учител в Одрин, на Педагогическото училище в Сяр (Серес) и на Мъжката търговска гимназия в Одрин. От 1910 г. е екзархийски училищен инспектор в Цариград, от 1913 г. е уредник в отдел „Архив на българското възраждане“ в Етнографския музей в София, а от 1921 г. е и директор в музея.
Научните интереси на Антон Попстоилов са многостранни и чрез тях става член на Българската академия на науките (БАН), член е и на Краковската академия на науките в Полша. Досега са установени над 260 негови труда. Обнародва фолклорни материали в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Известни негови издания са „Сборник от народни български умотворения“, „Известия на Народния етнографски музей“, „Показалец за печатаните през 19 в. български народни песни“. В книжовни издания прави редица обследвания на селища, сред които са „Описание на Церово“, „Бележки за Малешевска област“, „Село Лешко“, „Село Зарово“. Проследява житейските пътища на много народолюбци в трудове, сред които са „Из дейността на Неофит Бозвели“, „Български книжовници от Македония“, „Фолклорният сборник на Раковски“.
Перото му засъхва със смъртта му на 9 август 1928 г. в София.
Не по-малко по заслуги има към книжовността, етнографията, езикознанието и фолклористиката е и Христо Попстоилов. Той също е роден в село Лешко, а има участта да свърши земните си дни на 6 май 1908 г., 20 години преди брат си.
Христо Попстоилов учи в Горна Джумая (Благоевград). От 1893 г. е учител в село Бучино и оттогава започва събирането на фолклорни и езикови материали. Продължава учението си по специалността славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Министерството на народното просвещение му отрежда стипендия и е на специализация във Виена, където получава докторско звание след защита на дисертацията си „Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки“, която в печатен вид излиза през 1914 г. (посмъртно).
Христо Попстоилов още двадесет годишен (1899) е със свои публикации из областта на фолклора и езикознанието в цариградския екзархийски вестник „Вести“. Интерес и сега представлява обследването му „Кратки бележки по фонетика на Горноджумайския говор“. Фолклористични и езикови материали публикува в списанията „Българска сбирка“, „Училищен преглед“, „Славянски глас“. Изявява се и като преводач на разкази от френски език с псевдоним Хайдушки.
Делата на двамата братя в наука, езикознание, фолклористика, етнография и книжовност и сега не са загубили значение и са чисти извори за учени, историци, краеведи, които чрез корените на миналото откриват същността на настоящето.
Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}