Особено важно място в героичното Априлско въстание през 1876 г. със своята военнополитическа дейност заема Хвърковатата чета под ръководството на Георги Бенковски.
Създадена, за да бъде ‚навсякъде и никъде“, според думите на водача й, четата и нейният ръководител изиграли голяма роля за разширяване обсега на Априлското въстание, за повдигане духа на населението, за разузнаване движението на противника и оказване помощ на въстаниците по места.
Още на 20 април 1876 г. след завземането на властта в Панагюрище, Бенковски с около 20 въоръжени конници започнал обиколка в окръга. Той посетил селата Мечка, Поибрене и Мухово. Навсякъде давал указания за изграждане на устойчива отбрана на населените места, присъединявал въстаници към четата си, която нараснала до 200 души, а други изпращал в Панагюрище, за да засили отбраната там.
От Мухово четата се отправила към село Церово и оттам през Юрюците се върнала в Панагюрище. Неговият замисъл е, с една подвижна, бърза конница – чета постоянно да изненадва и обърква врага.
Това става на 22 април 1876 г. в Панагюрище при освещаване на знамето на въстаниците, ушито, бродирано и извезано от учителката Райна Поп Георгиева, известна като Райна княгиня в тържествена обстановка.
Четата получили названието „хвърковата“ и положила клетва в подножието на Балабановата кория край града, брояла 130 души с воевода Георги Бенковски и знаменосец Крайчо Самоходов. Веднага след създаването си тя поела своя боен път за изпълнението важните военнополитически задачи.
На 22 април в Панагюрище пристигнал куриер от село Петрич с молба за помощ. Това определило и първия пункт по маршрута на четата. След успешен нощен марш призори на 23 април четниците пристигнали в село Поибрене. Тук четата се задържала съвсем малко време, колкото воеводата да даде своите указания, и веднага продължила пътя си към село Петрич, където пристигнала преди обяд на 23 април.
Същия ден четниците взели активно участие в боевете с турци и черкези край селото и допринесли активно за отблъскването им.
На 24 април четата отново решително подпомага местните въстаници в борбата им с връхлитащите турци. Помощта на четниците и в двата успешно проведени боя вдъхнали вяра в силите на защитниците на село Петрич и Бенковски решил четата да продължи пътя си. Той получил известие от защитниците на връх Еледжик, които се нуждаели от помощ за отблъскване на големи турски сили.
На 25 април рано сутринта Хвърковатата чета тръгнала през село Поибрене към Еледжик, където стигнала през нощта срещу 25 април.
Пристигането на най-добре организираната военна част на въстаниците, повдигнала духа на отбраняващите се. Бенковски взел мерки за усилване бойния ред и бдителността, а също така изпратил воеводата Иван Харчов с четата му на помощ на Панагюрище. Той подтикнал към активни бойни действия еледжишките въстаници, нареждайки им да нападат и обезвредят турското село Паланка. Да разрушат мостовете по Еледжишкия проход, с цел да се затрудни придвижването на турските войски от Пазарджик към Ихтиман.
След това Хвърковатата чета отново тръгнала на път.
На 26 април пристигнало известие от Белово за колебливостта на местните ръководители. Без да губи време, още същата вечер Бенковски потеглил с хората си. По пътя Хвърковатата чета вземала участие в нападението над село Паланка, след което продължила за Белово, където пристигнала сутринта на 27 април.
Пристигането на конните въстаници окуражило населението и то веднага се вдигнало на въоръжена борба.
По нареждане на Бенковски местните въстаници атакували и превзели железопътната гара, в която се укривали няколко заптиета. След това прекъснали телеграфната линия и разрушили един железопътен мост. В Белово Хвърковатата чета престояла няколко часа. Към нея се присъединили нова група въстаници, между които няколко чужденци (далматинци), служители в компанията на барон Хирш.
От тук тя поела обратно към укрепения лагер на връх Еледжик. Когато четниците минали през село Ветрен, по-голяма част от патриотичното население, намиращо се в Сестримо и Белово, изпратило още 100 души невъоръжени бойци. На връх Еледжик уголемената чета пристигнала рано сутринта на 28 април. Тук Бенковски замислил смел план за овладяване на град Ихтиман и оръжейните му складове. Отказал се от тази идея, поради лошото състояние на личното въоръжение и най-вече поради негодността на барута, с който въстаниците разполагали.
На 1 май, след като Бенковски получил известие за тежкото положение на Панагюрище и сам се убедил в това от разказите на спасили се бежанци, военният съвет решил Хвърковатата чета веднага да окаже помощ на панагюрските въстаници.
Четата веднага потеглила и с ускорен марш през Поибрене и Мухово стигнала село Мечка, а от там се изкачили на височината Лисец, откъдето четниците с покруса видели пепелищата на революционната столица.
Бенковски направил отчаян опит да събере пръснатите из горите въстаници и с изненада да нападне и разгроми турския лагер, но това не му се отдало. При това положение единствено открит за въстаниците, за Хвърковатата чета, остава пътят към родния Балкан, който приютил народните борци.
О.з. полк. Иван САВОВ, в. историк
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.