Батошевският манастир „Успение Богородично“ е български православен манастир. Разположен е на висок склон над река Росица, на 8 km от село Батошево.
Манастирът отстои на 17 km южно от Севлиево, на 22 km от Габрово и на 53 km от Велико Търново.
Според каменен надпис, намерен в манастира през 1836 г. (съхраняван днес в Националния археологически музей в София), манастирът е основан през 13 век (по времето на Михаил II Асен).
„ Аз Иоаким по милост божия патриарх на всички българи в лято 67 … на моето архиерейство, с божия помощ … изсякох гората в тази пустиня и съградих храм … в името на Пресветата Богородица Маторска и в името на светия евангелист Йоан Богослов. И призовах великия цар Михаил Асен, син на великия цар Асен, а внук на стария цар Асен. Този манастир не само при този единствен цар, но и после ще бъде и е царски манастир. И като прие с любов благоизволи Михаил цар и подари на този манастир селото наречено Батошово и Витен и Рибаре. Нека великият цар Михаил или другите царе, които ще бъдат след това да му дават дарение и да му бъдат, както самият цар Михаил, ктитори … “
Предполага се, че е бил разрушен и ограбен по време на османското нашествие.
Според летописната книга на манастира, през 1809 г. монахът Исак се заселил на мястото на разрушената обител и започнал инициатива за нейното възстановяване. Със съдействието на местното население през 1836 г. е построена църквата „Успение Богородично“ и част от жилищните помещения. Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от Троян, а обителта скоро се превърнала в прочута религиозна школа, в която Бачо Киро прекарал две години в учение.
Манастирът е бил център и на революционна дейност, като в него са устройвали срещите си членовете на Севлиевски революционен окръг – Матей Преображенски-Миткалото, Ангел Кънчев, Стоян Пенчев и Йордан Карагьозов. По време на Априлското въстание манастирът е опожарен и плячкосан от башибозука, като оцелява само църквата.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
