Отдалечена само на 2 км. от Асеновград, издигаща се на 100 м. над река Асеница, се намира последната твърд на Второто българско царство – Асенова крепост.
Тя е изградена върху отвесна варовикова скала с непристъпни склонове на запад. Състои се от външно укрепление и вътрешна крепост.
Това, което може да се види днес са останки от крепостта, достигащи до 3 м. височина с дебелина 2.9 м. и църква, датираща от XIII век. Крепостта е известна и под имената Петрич, Стенимахос и Скрибенцион. Името Петрич разбира се няма нищо общо с град Петрич, а идва от гръцката дума за камък „петрос” и означава „каменната крепост”.
Първите писмени сведения за крепостта датират от XI век и са открити в устава на Бачковския манастир, но крепостта съществува още от тракийско време, а през IX век тя e преустроена от Византия с цел да охранява вратата на Беломорския проход.
По време на Третия кръстоносен поход, крепостта е превзета от кръстоносците. Българска територия крепостта става след Клокотнишката битка през 1230 г., след това за известно време е отново в ръцете на византийците, а окончателно е присъединена към територията на България през 1344 г. при цар Иван Александър.
От времето на цар Иван Асен II датира надпис, издълбан в скалите над крепостта. Той гласи: „В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град”.
Именно заради този надпис името на крепостта е променено на Асенова крепост, както и името на града, който се е наричал Станимака – на Асеновград.
За съжаление, оригиналният надпис в скалите е заличен от станимашките гърци през 1883 г., които негодували срещу твърдението на цар Асен, че е цар на гърците, но преди това да се случи през 1706 г. френският пътешественик Пол Люкас прави препис на надписа и го издава.
Именно по неговия препис е направено копието в скалите, което днес се намира под скалата със заличения надпис. Въстановката е дело на Васил Златарски от 1899 г.
През 1410 г. при нашествието си османците разрушават крепостта и от нея оцелява единствено църквата, която носи името „Света Богородица Петричка”. Църквата е еднокорабна и едноабсидна и има притвор.
Тя е изградена на два етажа. Не е ясно предназначението на първия етаж, смята се че по всяка вероятност той е служил за склад, а на втория е разположен самият храм. Православният храм функционира от 1991 г., когато е завършена цялостната му реставрация.
Източник: travelblog.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
